Хипермодерните времена на Липовецки
На 21 април 2005 година проф. Жил Липовецки, известен френски философ и културолог, получи титлата Doctor honoris causa на Нов български университет. Ректорът на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов му връчи медал и грамота за цялостния му принос за развитието на модерната европейска философия.
Пред академичната общност проф. Липовецки изнесе слово на тема "Време, консумиране и начин на живот в хипермодерните общества". Той представи тезата си за хипермодерното общество, в което по силата на собствената си същност модерността доминира, за да наложи цялостното си присъствие, а не за да изчезне. Тази епоха се характеризира с хипер-измерения във всички сфери на живота - от потреблението до отношението на индивида към собствената му същност, от начина на възприемане на живота до самия начин на живот.
В епохата на хипермодерността доминира "консумирането от хипериндивидуалистичен тип". Потребяването на благата вече няма за цел да задоволи базисните потребности на индивида; то изпълнява много по-висша функция - да носи удоволствие и наслада, да кара личността да се чувства уникална и неповторима. Нещо повече - тази функция не е непременно демонстрирана пред останалите, а напротив - строго индивидуалистична: потреблението се осъществява, за да задоволи индивидуалното желание за лукс, а не за да демонстрира възприемането на лукса като начин на живот. Ето защо за хипемодерния човек на Жил Липовецки не е толкова важно да показва пред околните усвояването на даден предмет или услуга, колкото да се възползва максимално от техните предимства, като така си достави телесно и духовно удоволствие, които да потвърдят пред самия него собствената му изключителност. Дали това не е онзи особен егоизъм, породен от липсата на увереност във самия себе си?
Хипермодерността е култура на парадоксите - на стремеж да се достави удоволствие на тялото и същевременно на безкрайното му ограничаване в името на това да изглежда добре; на хедонизма, противопоставен на постоянната загриженост за здравето; на възкресяването на миналото с цел да се постигне удоволствие от настоящето; на егоизма, породен от потреблението, но концентриран върху овладяването на алтруистични ценности. Всички те са свързани с желанието на човека да се докосне до вечността, да усети силата на непреходното и да се превърне в неотменна част от света.
Човекът в хипермодерната епоха е осъден да се бори, за да открива вечността във всеки миг на удоволствие, който изживява, и да я изгуби в момента, в който насладата изчезне. И все пак това не превръща човека в безмилостен егоист - стремежът към постигането на удоволствие не го отграничава от ценностите на любовта, от търсенето на загриженост и даването на подкрепа. Може би именно в това е ключът към разкриването на тайнството на човешкия живот и човешкото общество.

Елена Узунова

Бел.ред. Повече за конференцията, посветена на творчеството на Жил Липовецки, четете в репортажа на д-р Морис Фадел в следващ брой на вестника.