Музикални празници Софийска пролет
Оркестровата музика, която предложиха празниците, показа една обща тенденция: стремеж към приближаване до по-широк слушателски кръг. Вероятно това е мъдростта на зрялата възраст: експериментирането е приключен етап, следва грижата за кого се пише тази музика. Подобна грижа съвсем не е еретична, позволил си я е навремето дори Хиндемит. Тук, разбира се, не става дума за компромис, а за използване на придобития професионализъм и овладяване и разгръщане на наличния талант.
За себе си условно разделям новите творби на такива, които витаят в сферата на по-абстрактното (част от изпълнените на 6 април, на концерта на Габровския камерен оркестър с диригент Иван Стоянов), и други, които съдържат елемент на повествувателност, театралност, дори илюстративност (изпълнените на концерта на Врачанската филхармония с диригент Валери Вачев на 7 април). Тук може да се причисли и Трио-концертът на Виктор Чучков на концерта на СФ под диригентството на Найден Тодоров от 24 март.
Румен Бальозов е нарекъл творбата си "Натюрморт с лъкове" - какво може да се извлече от една мъртва, застинала композиция като натюрморта. Отговорът е в типичния темпераментен почерк на композитора: от строгата ритмична организация на лъковете се открояват отделни спомени-идеи, сред които и едно танго... В края на краищата всички спомени изчезват там, откъдето са се появили. Строгото звуково и ритмично решение изисква и едно по-прецизно изпълнение, но това е пожелание за следващи случаи, каквито, без съмнение, ще има.
Ясен Воденичаров представи една от поредните си композиции, в които красивото е резултат на дълбока емоционалност. Шестте пиеси "За мъртвите листа" за мецосопран и камерен оркестър по стихове на Дебелянов и Яворов са обединени от идеята за красотата и трагизма на тленното. Емоционалността на словото е изразена в деликатна партитура, в която много майсторски се преливат оркестрови багри. Солистката, Ива Данова, има много добри гласови данни, овладяла е добре трудната партитура интонационно. По-нататък би могла да поработи върху словото - за да го вае, а не да го скандира.
Ивелин Димитров - Четири етюда за камерен оркестър - се представи в познатия си стил - ярка, открита емоционалност, драматични контрасти между етюдите и вътре в тях: кратките лирични моменти съдържат напрежение, което прераства в силна експресия. Изчистени оркестрови багри, чиято динамика се удвоява емоционално с виртуозното присъствие на пианото.
Концертът на Камерния оркестър от Габрово предложи и "Малка родопска сюита" от Александър Попов - пореден лиричен прочит на Родопа планина и, като нелеп антракт, Седем песни за баритон и пиано от Александър Йосифов - музика, на която всеки ход е предвидим и познат отдавна.
Концертът на Врачанската филхармония започна със Симфонична картина от проф. Атанас Атанасов. В нея имаше всичко - дори джаз и фолклорен мотив от времето на китките. Авторът не е уточнил за каква картина става дума, свободната воля на слушателя решава това.
Анатоли Вапиров е направил пореден опит в областта на художествената музика - този път с Пасакалия. В началото творбата се развива като по учебник - с точните изисквания на формата. Дългото следване на правилата все пак постепенно подготвя слушателя за театрално-илюстративния финал, който изтръгва от залата одобрение.
По свой начин илюстративна е и Пролетната симфония на Димитър Нинов - пасторална картина, изпълнена с птички, мекота и особена приятност, която на моменти напомня добродушието в "О, моя мечта" на Пиронков. Вероятно тази нега е задържала вниманието на композитора през цялото време към мека, ненатрапчива звучност в медиума на оркестъра - нещо като звуков минимализъм.
Трио-концертът за пиано, цигулка, виолончело и оркестър на Виктор Чучков е писан по поръчка на СО на Флорида и Университета в Южна Флорида. Майсторска партитура с много добър баланс между оркестъра и триото (солисти бяха Светозар Иванов, Каролин Стюърт, Скот Клуксдал), лирично-повествувателна, с носталгични моменти (например кратките реминисценции - появяващ се и изчезващ мотив в акордеон, които очертават и своеобразна рамка). Малко неочакван е развитият мотив на "Откак се е, мила моя майно льо", който за българската памет е доста натоварен исторически, но пък е красив и вероятно чуждата публика ще го възприеме просто като такъв. Мисля, че творбата ще бъде привлекателна за изпълнителите, защото дава достатъчно възможности за солистична изява, а за диригента - заради увлекателния диалог в рамките на една интересна и логично изградена форма.
Извън тези бележки остава симфоничният концерт на 8 април, който съдържаше творби от предишни прегледи и това някак приятно напомня, че българската музика не е само за еднократна употреба.
Мислех да оставя извън тях и концерта на Плевенската филхармония под диригентството на Кирил Ламбов на 20 април, защото изцяло не отговаря на представите ми за "музикална пролет". И все пак: ако в някакъв момент оркестърът беше успял "да се догони", можеше и да се разбере какво точно е искал да каже Божидар Абрашев със Симфония № 3; може би двете корни и ударните нямаше да прозвучат като чужди тела на фона на струнния оркестър в Концерт за две корни и оркестър от Велислав Заимов. Едва ли нещо щеше да спаси Концертната пиеса за туба и оркестър (Кирил Илиевски), защото когато се избира солов инструмент, особено толкова рядък, на композитора трябва да му е ясно защо е избрал тъкмо него (справка "Благородни и сантиментални багатели" за същия инструмент от Румен Бальозов, "Нова българска музика 2004"). Що се отнася до увертюрата към операта "Reinaard the Fox" от Кирил Ламбов - сигурно трябва да видим какво следва по-нататък...

Наталия Илиева