Без клишетата за валерипетровското
"За възможността да се живее" е филм-подарък за 85-та годишнина на Валери Петров. На него и на нас, зрителите, го поднасят двама близки приятели - Юли Стоянов и Ицхак Финци. И съвсем не е грешка написаното в поканата за филма (представен в Дома на киното на 21 април 2005): "режисьор: Юли Стоянов, Ицхак Финци". Големият документалист и големият актьор са действали в съвършена симбиоза - вторият дълго е разкрепостявал и предразполагал "обекта", предоставяйки любителски записи, направени в различно време с малката му лична камера. Той изпълнява и прелестни песни по стихове на Валери Петров, включени като колоритни интермедии, контрапунктно коментиращи думите на поета. Другият е приложил целия си зрял професионализъм при анализа и дозирането на сложните взаимодействия личност-общество-време в един човешки живот. В резултат се е получил вълнуващ филм-портрет - не учебникарски-изчерпателен, а интимен прочит на нещо познато и обичано, което виждаме в дълбочинните му измерения, във фините му очертания и най-важното - без клишетата за "валерипетровското". Това е още и филм-размисъл за смисъла на творчеството и на съществуването, филм-равносметка за извървения път - и на самия Валери Петров, който не се бои да се саморзголи и да тълкува факти от битието, културата (Шекспир) и историята по неочакван, младежки-радикален начин, и на неговите двама кинолетописци. Тези три личности-знаци в българската култура се наслагват и игрово си взаимодействат в полифоничната структура на филма. Всеки присъства със своя творчески потенциал и принос, видим и невидим, като звездата, разбира се, е симпатичното старче-мъдрец Валери Петров.
В кръга на посветените "За възможността да се живее" ще бъде разгледан и в по-широк контекст - 75-та годишнина на Юли Стоянов, около която той по никой начин не иска да се шуми. И 72-та годишнина на Ицко Финци, който на финала пее: "Нищо, че сме двама-трима смешни, вън от модата, важното е, че ни има още във природата". За наше най-голямо щастие - има ги и в изпосталялата българска култура. Но не като мастити юбиляри-класици, а като приятели. Съмняващи се, разкрепостени, рискуващи, в действие - хора с пламтящ талант, отдаващи го безусловно на другите.
"Филмът не е лъжлив", каза с неудобство големият поет след прожекцията. Лаконичната рецензия на Валери Петров би зарадвала всеки документалист.

Боряна Матеева