Невъзможното послание
...Защото нещо странно
влагаш в ушите ни.

(Деян. гл.17/20)

... нещо странно дочух - Бог отново умрял, но светът няма как да узнае, защото е спуснал завеса пред себе си, за да не се вглежда вече в смъртта, нито в живота; и този път завесата не се сцепила наполовина, и човешки очи не видели потреса на Земята, нито чули човешки уши Онзи Глас, който извикал и в този си вик изпуснал Дъха...
... ти чуваш ли тътена?
... не, не го чувам, но някои наистина тъй твърдят... чували го всяка година в мига тишина, между екота на камбаните, точно в деня, когато се случва тази странна история, но не вярвам - прочетох за това в една книга, написана твърде отдавна, а преди нея има и други, и още по-други до Първата, тъй че тътенът отдавна трябва да е заглъхнал...

... не, чуй, разпънат бил за сетен път, отново, опитал бил да ни спаси, но сигурно не е успял, защото - казват - тази Страст е прекомерна, не се поддава на представяне, освен чрез някакво обратно виждане, без мрежа, без екран, без опция за copy... а се говори, че гробове се отворили и възкръсвали светци...
... не стигна ли като тътен това до ушите ти?
... не, сега ти ми казваш, но съм го чел и преди, описвано е не веднъж и дваж, а може би дори и се е случвало отдавна, когато трагическото чувство за живота все още не било напуснало народите, но днес... защо и от какво да ни спасява? Това е яростна Любов, обвързваща е някак, дотежава, а мечтаният живот е лек и лековат, унесен пърха с пеперудени крила, удобно се свива в пашкула си и някак неприлично е да питаш, и да бъдеш питан: ти знаеш ли, че ще умреш? Желанието за безсмъртие не е ли живо в теб? Не искаш ли животът, едновременно с това, че е Живот, и да е Истина? Неприемливо е някак, некоректно... и не мислиш ли, че в безметежния ход на времето все по-странно звучи и все по-Скандална става тази Страст и този Писък -
(който, казват, долитал на някои хора в ушите) -
защото светът се усмихва все по-млад, красив и незнаещ, все по-отказващ... и кому е нужен този пост на Духа и неистова болка, когато нещата са толкова прости... Неуместно е...

... не, чуй онова, което се случило - на третия ден отишли на Мястото, където положили Тялото, след като с Глас изпуснало Дъх, и всички вече видели:
Нищо нямало Там.
Гробът - празен.
Камъкът бил отвален и царувала тишина като смърт, но нямало Смърт, защото нямало Тяло -
Нищо нямало Там...
Нищо нямало...

... да, знам, чел съм го... бил Възкръснал. Оттогава хората все ровят земята, но Възкресението не оставя Следа...

... само тътена чух.
... ти чуваш ли тътена?

Емилия Дворянова