Кино, което не манипулира
"Мобилизация!" Заглавието на уводната статия на директорката на фестивала Жаки Бюе е сама по себе си манифест и реакция на неотдавнашните изказвания на президента на първата частна френска телевизионна програма TF1 Патрик льо Ле. Изявлението му, че функцията на фестивала се заключава в това да "продава време свободен мозък" на рекламодателите, предизвика небивал скандал и многобройни реакции, включително на церемонията по връчване на годишните филмови награди "Сезар".
"Киното, което предлагаме, не манипулира, не униформира, не ласкае покупателя в нас, а е кино, което предава в наследство, събужда съзнанието, уважава различията, подхранва въображението", уточнява създателката на фестивала в Кретьой. И допълва, че тазгодишното му издание е водено от неотложността да се опазят човечността и толерантността и да се даде отпор на "търговците на кадри".
Така поставените предизвикателства бяха успешно транспозирани - както в официалната селекция на състезаващите се филми, така и в цялостната програма на фестивала. Специална почит бе отдадена на канадската режисьорка и сценаристка от индиански произход Аланис Обомсауин, чиито документални филми по специфичен начин представят традициите на нейния народ. На фестивала видяхме единадесет от тях, между които и направилият я известна "Майка на толкова много деца" (1977).
Почетни гостенки на фестивала бяха и Мария Клонарис и Катерина Томадаки - пионерки в експерименталните филми и създателки на концепцията за "телесно кино" през 70-те ("Двоен лабиринт", 1976). Характерното за тази концепция е напречният подход в киното през призмата на театъра и пластичните изкуства. Имахме удоволствието да присъстваме на премиерната прожекция на два от току-що реставрираните от френския киноархив филми от цикъла "Портрети": "Селва" (1981-83) и беззвучния "Пад. Пустиня. Син" (1983-85).
Естествено продължение на темата за различията бе секцията "Фокус върху Азия" с произведения от Китай, Хонконг, Южна Корея, Индонезия, Япония, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Това бе повод да се открият зле или напълно непознати за западния зрител киноиндустрии и личности, като 34-годишната Мингмонгкол Сонакул, емблема на подема на независимото тайландско кино. Възпитаничка на Института по изкуства в Сан Франциско, тя започва като кинокритик, минава през Музея за модерно изкуство на Ню Йорк, а после се завръща в Банкок. В Кретьой видяхме първия й филм "И-Сан специал" (2002), получил наградата на ФИПРЕССИ от фестивала в Сингапур същата година. "Фокус върху Азия" ще прехвърли рамките на Кретьой и ще бъде представена в други френски и европейски градове.
За втора поредна година секцията "Гледна точка" отправи критичен поглед към актуалните събития и предизвика горещи дебати на организираните след прожекциите форуми. Публиката бе особено чувствителна към темата за феминизма и неговото актуално развитие, представена в документалния "Един век в женски род, портрет на Симон Вейл, Жизел Халими и Беноа Гру". Колкото и невероятно да звучи, жените във Франция получават право на гласуване едва през 1946 година, а право да работят, без за това да се изисква писмено разрешение от съпрузите им - през 1965! И до ден днешен статистиките сочат, че за една и съща длъжност жените получават с около 20% по-ниско възнаграждение от мъжете. Когато преди трийсет години младата депутатка Симон Вейл представя в парламента проектозакона за доброволно прекъсване на бременността, бива охулена от колегите си. Днес името на тази изключителна дама, една от малкото оживели от Освиенцим и настояща евродепутатка, е свързано навеки с еманципацията на френската жена.
За съжаление, зараждащият се последните години примитивен ислямизъм в предградията на големите градове постави нови предизвикателства пред феминисткото движение. Проблемът е, че в тези райони е концентрирана голяма част от социално слабото имигрантско население от Северна Африка. Все по-често се забелязват забулени млади момичета по улиците, а в новините могат да се видят ужасяващи факти, като случая с 16-годишната Сорая, която бе изгорена жива в едно от парижките предградия преди две години. Режисьорката Лейла Джитли тръгва по стъпките на това потресаващо събитие и във филма си "Когато момичетата се забулват", представен в същата секция, ни разкрива тревожните мутации на едно подложено на алиенация общество. Филмът изтъква феномена на регресия в интеграцията на младите поколения североафриканци. Парадоксално, но факт е, че понякога бабите, дошли от Алжир и Мароко, са по-еманципирани от внучките, родени във Франция.
Тазгодишният "Автопортрет" бе на чаровната Жюлиет Бинош. Считана за новото лице на съвременния романтизъм, тя е единствената френска актриса от своето поколение, която съвместява статута на световна кинозвезда и актриса от авторското кино. Дебютира през 1982 година, но е забелязана в "Аве, Мария" на Жан-Люк Годар (1985) и оттогава не престава да ни омагьосва с персонажите си във филмите на Лео Каракс, Луи Мал, Кшищоф Кешловски, Антони Мингела, Михаел Ханеке... "Ръкополагането" й като международна звезда се осъществи с получаването на "Оскар" за ролята й в "Английският пациент" на Антони Мингела (1995). В Кретей видяхме този и още седем от нейните филми. За специално посветената й галавечер актрисата бе избрала "Три цвята: Синьо" на Кешловски (1992).
За втора поредна година имахме привилегията да видим предпремиерно новия филм на Мира Наир и да се насладим на оригиналната авторска нотка в интерпретацията на английската класическа литература. "Панаир на суетата" (2004) бе истинско удоволствие за очите и урок по финес в разработването на социалните проблеми. [Бел. ред. "Панаир на суетата" премина успешно и на софийски екран.]
Като нова тенденция бихме могли да отбележим прехвърлянето на мостове между кинофестивали. В специална "Карт бланш" бяха прожектирани наградените произведения от второто издание (2003) на биеналето на анимационни филми "Tricky Women" във Виена.
За разлика от миналата година, изборът на различните журита остави впечатление на разпиляност. Мнението на професионалисти и публика обедини единствено "Проституция под фереджето" на иранката Нахид Персон, който получи наградата на Асоциацията на журналистките и тази на публиката за пълнометражен документален филм. Показателни са реакциите на публиката след прожекцията на филма: "Каква ужасна държава!" или "Положението е по-лошо, отколкото си го представях!" При това авторката не разчита на ефекти от рода на шокови картини на насилие. Напротив, на пръв поглед имаме чувството, че проследяваме баналното всекидневие на две жени, които отглеждат сами малките си деца. Постепенно и някак между другото пред вцепенения ни поглед на европейци се открива отчайващата ситуация на съвременната иранска жена и реакционната религиозност на обществото, в което е принудена да живее. Филмът завършва с отлитането на режисьорката за Швеция, където живее понастоящем, и с признанието й, че е невероятна щастливка (за разлика от милионите иранки, които нямат никакъв избор). Смелото изобличаване на лицемерието в съвременното иранско общество в "Проституция под фереджето" е истински акт на гражданска смелост и ще й коства невъзможността да се завърне в родната страна.
Психологическата драма "Братя" на Сюзан Биер грабна зрителската награда за пълнометражен игрален филм. Това е второто признание за датската режисьорка в Кретьой, след като през 1992 година филмът й "Фройд напуска къщи" получи Голямата награда на журито. "Братя" е по сценарий на Андерс Томас Йенсен (чиято комедия "Зелените касапи" излезе наскоро по френските екрани) и залага на актьори, като Улрих Томсен, Кони Ниелсен и Николай Лие Каас.
"Братя" изследва срива в семейството на успелия в кариерата си военен Микаел след изчезването му по време на мисия в Афганистан. Безотговорният до момента брат се оказва на висота и постепенно поема ролята на опора на семейството. Когато Микаел се появява ненадейно след освобождаването си от плен, отношенията между братята се влошават. В момента Сюзан Биер работи над следващия си филм, където ще можем да видим Мишел Пфайфър в главната роля. Журито на публиката предпочете поетичния "Леопардът не се движи никога без петната си" на Елена Клоц за най-добър френски късометражен филм. Действието се развива в порутено общежитие за кандидат-емигранти, където 13-годишната африканка Бинту изживява първите си сърдечни емоции на фона на изпълненото с тревоги и трудности ежедневие на възрастните. Закачливият "Мустак" на австралийката Вики Шугар спечели публиката с хумора си и тя го избра за най-добър чуждестранен късометражен филм.
Голямата награда на международното жури отпътува изненадващо за Малайзия със "Сепет" на Ясмин Ахмад - симпатична, но тривиална любовна история между малайзийска гимназистка от заможно мюсюлманско семейство и китайски продавач на пиратски дискове. Недоумяващи, да не кажа разочаровани от този избор, с колеги направихме сондаж сред журито.
Оказа се, че членовете му са били в тотално разногласие и изборът на "Сепет" е било своего рода консенсус с приравняване надолу. Жалко. Още повече, че в официалното състезание имаше отлични филми, като "Дяволът по четири" на бразилката Алис де Андрад - сатиричен портрет на бразилското общество (както разбрахме, предпочетеният филм на кинокритика на вестник "Льо Монд" - член на тазгодишното жури). Многопластова творба, в която се преплитат класови различия и социални проблеми, "Дяволът по четири" пленява с остроумната и емоционална история на невероятното приятелство между малолетна проститутка ала Шехеразада, нейния чувствителен сутеньор, разхайлазен депутатски син, и бездомно момченце. Интересен бе и мистичният "Имената на Алисия" на испанката Пилар Руис Гутиерес, своеобразна женска версия на "Теорема" на Пазолини. Мина пристига на езиков обмен в малък провинциален испански град и е настанена в семейството на амбициозна двойка, чиито деца учи на английски. Омайващият чар на мистериозната чужденка пленява домакините, събужда страсти, предизвиква драма... Донякъде утешава специалната похвала на журито към актрисата Шърли Хендерсън за ролята й в психологичния трилър "Мраз" на англичанката Джюлиет Маккоен.
Едновременно пълнометражен дебют на режисьорката и първа английска копродукция с продуцентската къща на Ларс фон Триер, филмът се вписва успешно в отбелязания през последните години възход на британското кино. "Време на жътва" на рускинята Марина Разбежкина също бе сред пренебрегнатите от журито филми, въпреки неустоимия скърцащ хумор на метафората и финеса на изпълнението на Людмила Моторная в ролята й на комбайнерка-първенец. Подозирам, че част от внушенията са убягнали на журито. Но как да му се сърдим, като едва ли знае що е то социалистическо съревнование!

Париж, специално за Култура

Пролет Попова


Aрх. Пролет Попова работи като консултант във Франция. Специалист по проблемите на структурните реформи по управление на територията. Доктор на географските науки. Автор на пътеписи и статии за дизайн, архитектура, кино.
27-ми международен фестивал на женското кино в Кретьой, Франция (11-20 март 2005)