Сдружението се прави на сила
"Литературен преглед на 2004 година" - с участието на критици, издатели, литератори, преподаватели и студенти" звучи апетитно. Не че наистина това очакваш, но някак ти се иска да чуеш мнения, които не си чела по вестниците, да присъстваш да дебати, на скарвания (и сдобрявания) дори; да ти препоръчат книга, която не си чела, или такава, която още не е излязла; да споделиш чай с любим "литератор", когото не си виждала точно от година; да се запознаеш с млада надежда. Ако не литературоведско, прегледът ще е поне светско събитие, успокояваш се по пътя към Евро-българския културен център (съвсем нелошо място за такава среща поради символическата близост с Министерството на културизма и практическата с книжарница "Хеликон"). В програмата са предвидени церемония по връчването на годишните награди на Сдружение на български писатели и литературно (т.е. поетическо) четене. За представяне на списание "Книгите днес" официално не се споменава.
Още с влизането в Евро-българския център става ясно, че предвкусваните литературни лакомства са като уредите "телешопинг" - много по-привлекателни на картинка (в случая - на покана), отколкото на живо. Четиридесетина души, повечето лоялни членове на Сдружението от самото му създаване или от малко по-късно. Баш главната роля се изпълнява от Пламен Дойнов (поет, драматург, литературен критик и историк, преподавател, зам.-председател на Сдружението); другите по-видими позиции са разпределени между Михаил Неделчев (всеобхватен литератор, в частност литературен критик и историк, преподавател в НБУ, председател на Сдружението), Митко Новков (литературен критик, журналист, член на Управителния съвет на Сдружението), Силвия Чолева (поетеса, журналистка, редакторка, член на журито по присъждане на годишните награди на Сдружението) и Йордан Ефтимов, който междувременно се е отказал от участие в сбирката и от доклада си на тема "Продавани и/или престижни български автори". Поддържащите роли изпълняват Марин Бодаков (поет, критик, редактор, член на журито по присъждане на годишните награди на Сдружението), носителите на двете годишни награди, поети, членове на екипите на няколкото издания за литература и култура и неколцина други, които сигурно не са имали по-важна работа по същото време. Камо им издателите? Камо им преподавателите? Камо им студентите? Камо им и писателите, след като малцината налични просто тихо, кротко и безропотно изслушват няколкото версии на годишния обзор?
Като кажеш "годишен обзор", и се сещаш за Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов, които кажи-речи десетилетие по цяла година си отварят очите на четири, за да съобщят накрая: случи се това и това, знаем кои са хубавите книги, кои са значимите (друг е въпросът за кого) събития. Както вече стана дума, единият корифей е бил отбой, а другият изнася основния доклад с условно заглавие "Литература 2004 - повече поезия, по-малко проза". Въпреки обещанието на Пламен Дойнов да не ни засипват списъци имена и заглавия, случва се точно това и то в стилистика, която е нещо средно между уводна лекция по творческо писане и родителска среща, от която повечето родители са избягали. Целта? Да се породял диалог. Породилото се повече прилича на размяна на монолози, но най-интересните реплики така или иначе си остават изречените шепнешком от публиката. В размяната на публичност се включват Силвия Чолева (която представя важните за нея самата книги), Михаил Неделчев (който очертава социокултурните събития на годината), Митко Новков (който обговаря литературните награди) и Марин Бодаков (който с две реплики по същество замазва конфузното мълчание на аудиторията във времето, отделено по сценарий за коментари от залата).
От разменените монолози изплуват няколко споделености. Преди всичко, че най-значимото (в положителен или в отрицателен смисъл), което се е случило през 2004 г., са литературните награди. Поезията може да е същинската част на литературата не само според Пламен Дойнов, но големите награди така или иначе се присъждат за белетристика (интересно защо никой не се сеща за годишните награди за поезия на "Жанет-45"?). Има, очевидно, "добри" и "лоши" наградодатели. Михаил Неделчев например държи пламенно слово срещу неморалността, медийността, рекламността, пиарността на наградата "ВИК". Стефан Кисьов е "чудовище" (вярно - симпатично и може би добро), което ние и особено "Литературен вестник" произведохме, разпалено обвинява Михаил Неделчев, а награждаването на "Екзекуторът" е подигравка със съдбовното ни отношение към литературата, с чувството ни за мисия. Неговият фаворит? "Елада Пиньо и времето" на Керана Ангелова, носител на годишната награда за проза на Сдружението през 2003 г. Е, не, не е чак толкова лош "Екзекуторът", контрират Пламен Дойнов и Митко Новков, слабичък е, ама пък "Един сервитьор в резиденция Бояна", която Кисьов издаде след награждаването, наистина е невъзможно слаба. На този фон наградата на "Хеликон" е почти безпроблемна, макар да не е присъдена на Милен Русков за "Джобна енциклопедия на мистериите" (ако не най-добрият, то поне най-впечатляващият роман на 2004 г.), а книгите от "Развитие" още не са излезли, така че няма какво да ги коментираме, само корпорацията би могла да се държи по-мило с авторите си.
Всички раздават награди за проза, затова Сдружението набляга на поезията. Пламен Дойнов изброява 19 или 20 поетични книги, реколта 2004 (малко хаотично подбрани и още по-хаотично изредени), но е склонен да се съгласи с всички останали, че най-сполучливите сред тях са "Инфинитив" на Иван Теофилов (закономерно тя отнася Голямата награда за художествена литература час и половина по-късно) и "Нагоре надолу" на Екатерина Йосифова (на която прави доста двусмислен комплимент). Пламен Дойнов цяла година се е изненадвал от стихосбирки, които са надминали неговите очаквания, но балансът се запазва от около дузина, които или "не внасят нищо ново в образа на автора", или "не са се получили като проект", или "можеше да не излизат (сега)". "Три поеми" на Кирил Василев пък явно е дебютът на годината. По различни причини "Памук, стъкло и електричество" на Надежда Радулова и жанровонеопределената "По-малко" на Людмил Станев се оказват стихосбирките на раздора между Дойнов и Чолева, иначе би се изгубила илюзията за диалогизъм.
Същата илюзия поддържат и различните, но изговорени под сурдинка мнения за "Бърза литература". На никой, изглежда, не му е удобно да изрече на глас, че поредицата не е от най-успешните проекти на Божана Апостолова, но и не е ясно какво да правим с тези автори. Да ги заклеймим като "лайфстайл" (както предлага Михаил Неделчев)? Да не им обръщаме внимание (както предлага Пламен Дойнов)? Да чакаме следващите им добри книги, междувременно пишейки по-добри (както предлага Силвия Чолева)?
Метатекстовете, както може да се очаква, не са особено интересни. Събитието (ако изобщо една литературоведска книга може да стане събитие в наши дни) като че ли е "Творбата - място в света" на проф. Валери Стефанов, нещо като римейк на "Творбата - безкраен диалог", която в началото на 90-те наистина е била четена книга. Деканът на Факултета по славянски филологии на Софийския университет си тръгва със специалната награда за критика и хуманитаристика, спечелена, ако може да се съди по другите споменавания, в конкуренция с "Дума, разказ и тъга" на Инна Пелева (слабост на Чолева) и "Литература в междувековието" на Пламен Дойнов (единственият автор, който, наред с Милена Кирова, се стремял да обхваща българската литература в нейната цялост, според Михаил Неделчев, и наистина единственият, правещ го откъм социокултурното измерение). Като се има предвид миналогодишната награда в същата категория (книгата на Мирослав Дачев за "Български балади"), изглежда, че Сдружението систематично поощрява неканонични прочити на класиката, а не криволици встрани и отвъд канона. Макар никой да не спомена изследването за Вапцаров на Цвета Трифонова, можеш да предположиш, че при добро стечение на издателските обстоятелства едно препрочитане на Вапцаров ще е поне сред номинациите в категорията догодина.
Като че ли последната споделеност, макар и не толкова ясно формулирана, е облекчението от успеха на три проекта, правещи опит да си припомнят и осмислят времето на Първата (народната) българска република. Това са събирането на спомени (www.spomeniteni.org) и на артефакти от соцепохата (Инвентарна книга на социализма), които се сливат в представите на мнозинството в лицето на Георги Господинов. За тези две акции не се говори много, но те имат отличен замисъл, опитни екипи и добър PR и са действителни, а не вътрешногилдийни или вътрешноорганизационни събития. По-скромен като амбиции, не и като мащаби, е проектът "Култура и критика. Част IV Идеологията: начин на употреба" на сайта www.liternet.bg, който едва ли би останал незабелязан, дори Александър Кьосев да не бе публикувал в рамките му текста си "С помощта на чук. Към критика на гилдийната идеология". Че "Нерадикалният манифест" е едно от събитията на 2004 (а и на 2005) г., говори и това, че младият поет Петър Петров прочита стихотворенията си едва след като е препоръчал на публиката този текст.
Накрая нещо, което все още сякаш се признава за събитие с половин уста - успехът на "Естествен роман" на Георги Господинов по света и на стихотворенията на Мирела Иванова в Германия. Тема, засегната само в изложението на Михаил Неделчев, която си струва да се обсъжда с по-малко патос и с повече аналитична честност.
"Поетите на 2004" е твърде зле (в смисъл - никак) режисиран спектакъл, в който почти са принудени да участват със стихове, написани през 2004 или 2005 г., Иван Теофилов, Екатерина Йосифова, Петър Чухов, Мария Калинова, Божидар Богданов, Иван Христов и самопоканилият се (по собствените му думи) Петър Петров.
После сдружените писатели се разделят на приятелски компании и всяка поема към предпочитано заведение (някои - към друго литературно четене). Ако си очаквала да разглеждаш и да си купиш книги на членове на Сдружението (дори и без намаление), или пък рекламираното на всеки 15 минути "от трибуната" прясно-прясно списание "Книгите днес", или да чуеш разкази за българската литература през 2004 г., които не са повтаряни до втръсване в "Култура", "Литературен вестник" и по светско-литературните сбирки, значи си някакъв непоправим идеалист, който живее в зле измислен свят. Годишният преглед е толкова значимо събитие, че не може да заинтригува дори членовете на Сдружението на български писатели, да не говорим за хора, които не участват толкова публично в литературния живот.
Причините едва ли са само в Сдружението: както обикновено си говорим на маса, критика в България няма (но защо не бяха поканени хората, които водят страниците за литература и книги във всекидневниците и нелитературните списания?), издателите си гледат бизнеса и не се занимават с българска литература (но защо например Божана Апостолова не представи издателската програма на "Жанет - 45" или продажбите на своите издания през 2004 г.?), писателите не могат да се изхранват с литература, затова са заети с друго (значи ли това, че българската литература е само тази, която чете ръководството на Сдружението?), университетите не се интересуват от съвременна българска литература (но защо не бяха включени преподаватели по творческо писане или студенти от такива курсове?). Важното е, че една от писателските организации все още съществува, макар и с все по-неясни цели, и знае кое е добро в/за българската литература. Дори и тя да не съществува, както твърди Александър Кьосев.

Лора Шумкова



По повод форума Литературата на 2004 на Сдружение на български писатели