Певицата, която вае с гласа си
- Спомням си, че за последен път разговаряхме преди първото ви изпълнение на "Хубавата Елена" от Офенбах с Николаус Харнонкурт. И тогава сякаш най-голямото ви притеснение беше френският език.
- Трябва да ви кажа, че за българина в чужбина няма език, от който да не трябва да се плаши, когато го пее. Френският е изключително фин и в пеенето е много по-труден фонетично, отколкото в говоренето. А аз се старая да изработвам добре нещата, защото винаги можем да бъдем критикувани, винаги ще ни открият недостатък. На нас, чужденците, се гледа под лупа.
- Нима не сте всички чужденци за различните държави, в които пеете? Певците не са ли хора на света?
- Ще бъда откровена - на певците от бившите социалистически страни продължава да се гледа много критично.
- Щом вие го казвате, какво остава за останалите.
- Да. За да успеем, ние наистина трябва да можем повече от другите, да покажем повече от другите. Затова се обръщам към младите български певци - те трябва да имат вяра в себе си, да бъдат окуражавани да се явяват на прослушвания, но трябва да бъдат по-подготвени от останалите, защото ние продължаваме да се борим с някакъв предварително създаден образ. Българските гласове са обичани, но в голямото изкуство все още трябва да се преодоляват стари предразсъдъци.
- Водим този разговор преди концерта ви в НДК на 12 март. Бяхте тук през 2002 г., сега отново. Значи ли това, че ще се връщате по-често?
- Много се вълнувам, когато пея в България, а и всички артисти, които не живеят тук, изпитват абсолютно същото чувство. Освен това за мен е много силно преживяване да пея отново с маестро Методи Матакиев, защото с него направих първите си стъпки в операта - на концерта, когато г-жа Гена Димитрова ни представи в Софийската опера и аз пях арията на Розина. Това са за мен незабравими моменти. Често получавам покани да пея тук, но аз вече знам програмата си до 2009 година и е много трудно да променя нещо. А когато идвам в България, не искам нещата да бъдат претупани. Искам качество, искам да се представя колкото се може по-добре, а за това е нужно време. Не желая да дойда в последния момент за самия концерт. Розина беше моя сценичен дебют. Пях три опери на Софийска сцена - "Севилският бръснар", "Набуко" и "Силата на съдбата". Научих и "Дон Карло", но не бях допусната до сцената - тогавашните певици бяха против.
- Сякаш стана по-добре.
- Аз в действителност трябва да благодаря на тези хора, защото ако бях назначена в Софийската опера, сега нямаше да разговарям с вас. Искам да благодаря специално на Светозар Донев. Този човек ми даде възможност да дебютирам още като студентка. Това за един студент е много важно.
- А в чужбина коя беше дебютната ви опера?
- През септември 1989 г. започнах в Цюрих със "Залезът на боговете" на Вагнер - изпълнявах две малки роли, а в спектакъла участваше изключителната Гуинет Джоунс. По-късно мъжът на тази жена ми помогна да открия сегашния си мениджър, Жерминал Хилберт, с когото съм вече дълги години. Този човек е много важен за кариерата ми. Много важни за мен моменти бяха и когато за първи път чух Едита Груберова в "Лучия ди Ламермур" - аз пях Алиса. Това са първите ми стъпки в операта в Цюрих. И веднага след тях ми предложиха по-големи роли. Две години бях в състава на този театър. След това дебютирах във Виена - "Севилският бръснар", и от този момент реших да бъда гост в различни театри.
- Всъщност всичко започна през 1988 г. в Стара Загора от един концерт, наречен "Гласовете на България". Там ви чу директорът на операта в Цюрих и ви покани в оперната студия.
- Да, това беше първата идея на г-н Гросер. След концерта бях с учителката ми г-жа Реса Колева. Трябва да ви кажа, че участвах в този концерт само защото не се съгласих да отида на един конкурс в Барселона.
- При това много престижен конкурс.
- Знаете ли защо отказах? Бях съвсем млада, а те не искаха да ми платят разноските. Моят татко, който ме обича изключително много, искаше да плати, но аз не се съгласих. Вярвам и до днес на интуицията си - ето, останах, пях на този концерт и бях поканена в Цюрих.
- В записите, които пазим, може да се проследи развитието на гласа ви - от първоначалната младежка смелост до следващото изграждане на фразите и цялата драматургия на образите.
- След като завърших консерватория, разбрах, че певецът трябва да се научи на музикантски език. Той трябва да изразява състояния. А аз успях, защото имах шанса да срещна изключително големи музиканти, които развиха това чувство в мен. Благодаря на съдбата. Всеки певец има своя път. Мисля, че младите хора трябва да имат база за сравнение, да имат информация; не да копират, а да сравняват, да се учат, да се научат да развиват естетическо отношение към музиката. Защото в днешно време оперният певец е и драматичен актьор. Това, което се иска в днешно време, е певецът да играе на сцената, да бъде пластичен, да се движи. Статичното, което е било преди години, остава актуално в някаква степен в Италия и Америка, но навсякъде по света се правят вече съвсем модерни постановки.
- Като "Проклятието на Фауст", която съм гледала от Залцбург.
- Рядка опера. Да се намерят трима равностойни певци с огромен гласов диапазон е много рядко. Постановката направиха хора от Испания, които по принцип поставят шоу спектакли. Страхувах се как ще работя с тях, а те бяха толкова мили, естествени, добри. Това беше незабравим момент за мен. А вече 12 години съм в Залцбург. През всичките тези години има няколко важни момента в моя творчески път и това е единият. Има и друг. Когато Жерар Мортие, тогавашният директор на Залцбургския фестивал, ме срещна и ме попита: "Веселина, можеш ли след 20 дни да изпееш "Танкред"? Мерилин Хорн отказа". Беше преди 15 години. И аз, като всеки млад човек, казах "да", без да зная колко е трудна тази опера и колко е дебел клавирът.
- И колко арии и дуети има.
- То няма научаване. Събуждала съм се и съм заспивала с тази партитура. Ето, това са изключителните моменти за мен. Или дебютът ми във Виенската опера - "Севилският бръснар" пях само с една оркестрова репетиция. Но когато човек е млад, не се замисля много колко е дълбока водата - гмурва се и плува.
- След този "Танкред" ли стигнахте до записа на операта.
- Не. Фирмата ВМG в продължение на четири години следеше развитието ми, преди да ми предложи изключителния договор. Първият ни съвместен диск беше цикълът с песни на Берлиоз "Летни нощи".
- Нека поговорим за партньорите.
- Моето мнение е, че един млад талант, ако попадне в нужната атмосфера, може много да научи. Но трябва да притежава изключителна интуиция, естетическо чувство, интелигентност, излъчване и самокритичност; и още - трудолюбие и дисциплина. Седем неща, от които съм се ръководила. Музикантите, които срещнах - певци и диригенти, правят музиката по-жива, отколкото е тя. Те винаги свободно музицират, умеят да ваят. Ако певецът вае с гласа си, създава състояния, разказва нещо - това е големият певец! Не е нужно публиката да разбира езика - той може да пее на френски, на немски, на италиански, но е важно да умее да предаде с гласа си за какво става дума. Това са певици като Мирела Френи, като Едита Груберова. Когато за първи път видях на репетиция Едита Груберова в Лучия, тя просто маркираше - не я чух да пее. Чух я на спектакъла и изпаднах в "позитивен" шок. До този момент не бях чувала такова качество и вдъхновение. Големият певец представя нещата просто, ясно. Знаеш колко е трудно, но тя така пее и преживява, че забравяш всичко, заслушваш се и не знаеш кога е свършила. Дори само за този момент съм благодарна на съдбата.
- Кой е композиторът, който най-много ви е помогнал да се изградите като певец?
- Моцарт. Той ми показа пътя в пеенето. Имах изключителна подготовка от проф. Колева. Никъде другаде не съм учила дихание. Но се потвърди убеждението ми, че съм на прав път, защото наблюдавах как певците опират, как се контролират. Моцарт ме научи гласът да слуша мен, а не аз да се ръководя от гласа си, аз да казвам какво той да прави.
- А Росини на какво ви научи?
- Росини ме научи как да запазя пъргавината в гласа си. Един пъргав глас има диапазон. Този глас е подвижен, пластичен, лесно му е, може да жонглира...
- ... и може да изпее Хендел след Росини.
- Да. Но има и трикове в белкантото, където използвам и Моцарт, и Росини, а и чисто белкантовата линия, дългото дихание. Защо ми помогна Моцарт? Ще ви разкажа един случай. Дебютирах в Париж с "Капулети и Монтеки". Белини - това е най-трудният композитор за мен, мецосопрана. Бях Ромео и през цялото време на репетициите маркирах. На финала на операта Ромео има една ария. Представях си я като плача на италианките, на старите българки, когато почине някой. На генералната репетиция също маркирах този момент, защото го подценявах. А и да си призная, никога не видях истинските декори. На спектакъла виждам Жулиета пред себе си - огрява я червена светлина, аз стоя на някакви стълби и започвам арията. Но тя зазвуча като плач. Повярвайте ми, гърлото ми се сви. Имах чувството, не някой затвори гласните връзки. Емоцията надделя. И веднага си казах: "Какво, какво да правя? Моцарт... светлото пеене, светлото тъжно пеене, то ще ме спаси." Тъй и стана. А иначе бях загинала. Затова винаги казвам, че драматичният репертоар унищожава младия човек, защото той все още не удържа баланса между емоцията и техниката. За мен пеенето е жонглиране. Трябва да усещаш къде може да се яви проблем и да знаеш как да го преодолееш.
- А сега нека ви прочета информация от нашия постоянен кореспондент в Лондон Румен Духлев:
"На 18 февруари в Цюрих се състоя премиера на операта "Коронацията на Попея" на Клаудио Монтеверди... На 3 март Цюрихската опера изнесе концертно изпълнение на същата опера в Лондон под диригентството на Николаус Харнонкур... В главната роля - Попея, участваше нашата именита вече певица Веселина Кацарова... Това е съвсем нова роля в репертоара на Веселина Кацарова, която миналата година участва отново в Цюрих в друга опера на Монтеверди - "Завръщането на Одисей в родината". С разнообразието на цветове и нюанси, типични за нейната изпълнителска палитра, Кацарова успя да пресъздаде жив и привлекателен образ на изпълнената с амбиция и самоувереност Попея. Гласът й се лее свободно и авторитетно в движещата се главно в центъра и ниския регистър роля... На 24 април в Цюрих ще се състои премиера на моцартовата опера "Милосърдието на Тит" отново с Веселина Кацарова... И отново цюрихската опера ще има концертно изпълнение в Лондон на 1 май. С нетърпение ще очаквам да чуя Веселина Кацарова в нейната най-любима роля - Секстус."
Ето че от чужбина научихме какво ви предстои в следващите седмици. Ще пеете ли в Лондон?
- Живот и здраве да е. Аз не обичам да обявявам предварително плановете си.
- Наистина ли Секстус е най-любимата ви роля?
- Да, или поне е една от любимите ми.
- В концерта в София акцентирате върху Орфей на Глук. Защо?
- Защото тази роля пях в Мюнхен с Айвър Болтън. Беше много хубава постановка и дори вече излезе DVD. Тази музика ми говори много. Много я обичам.
- Как се приема дискът ви с българските народни песни?
- Изключително добре.
- Българското народно пеене е много специфично. Не се ли чувствахте някак извън времето... Много време и работа ли ви отне?
- Проблемът е, че народното пеене изисква съвсем различна дихателна техника и аз се съобразявах с това. Гласовете на народните певици нямат голям диапазон, а и бързо се уморяват в сравнение с един оперен певец. Но за сметка на това са изключително музикални и излъчват невероятна позитивна енергия. Признавам, не беше лесно, но ми беше мечта. Правя много песенни вечери и много често са ме питали - и публика и журналисти - "Защо не пеете руска музика?". А аз знам, че те не могат да различат руското от българското. Исках да им покажа какво е българската музика - че ние имаме свое мислене, естетика, нашият език е съвсем друг. Занимавала съм се с Брамс, Шуман, Шуберт, с френска музика... Може би защото съм била пианистка и виждам нещата по-инструментално. Не искам да бъда ограничавана. Обичам различния репертоар, защото разнообразието обогатява. Както и камерните вечери. Те са много важни. Певецът е близо до публиката, но се изисква изключителна психика и водене на гласа, защото трябва с две странички песен да се създаде атмосфера, да се разкаже история. Работя с Чарлз Спенсър - изключителен пианист, който е бил дълги години с Криста Лудвиг.
- Как виждате развитието на кариерата си? Толкова внимателно подбирате репертоара и предложенията.
- Когато отидох във Виена, там беше Холендер. Тогава имах и договор за Еболи в Лион с Мирела Френи и, слава богу, че не продължих с драматичния репертоар, защото сега нямаше да съм това, което съм. Ето, сега навършвам четиридесет години, а едва през 2008 г. ще пея за първи път Кармен на сцена. За Кармен трябва много опит, за да не си пати гласът, трябва да умееш да си играеш с гласа.
- Еболи, Азучена, дали ще ги изпеете?
- И тези роли ще дойдат, все пак няма да мога да пея на 50 години все Розина. Ще бъда смешна. Ето, догодина ще пея "Фаворитката" на Доницети, вероятно в Цюрих. Аз вече чувствам, че в гласа ми идват други цветове. И няма да е опасно за мен. Трябва да се поддържа доброто ниво, за да не "изгориш" за 10 години. Много певци изгарят много бързо, защото не се вслушват в съветите. В живота си всеки среща една, две големи личности... И щом ги срещнеш, трябва да се вслушваш в това, което ти казват. Човек никога не трябва да надскача възможностите си.
- Виждам в репертоара ви и Рихард Щраус.
- О, да, Октавиан от "Кавалерът на розата" вече го изпях. Предстои ми отново да го пея в Токио през 2007, също и в Париж. Рихард Щраус е много трудна работа и добре, че го изпях на 39 години, защото за това се иска опит. То е като в другите професии. Искам например да изпея Дидона от "Троянците" на Берлиоз. В близките няколко години трябва да дойде вече и Еболи, въпреки че ми я предлагат и сега, най-често в Америка, но аз все още отказвам. За щастие в някои театри мога да избирам какво да пея и дори ме питат какво искам. Ето, сега ще пея Хендел, Доницети, Рихард Щраус. Искам и да повторя някои роли. Всяко ново докосване до тях води до съвсем друго изпълнение и преживяване.

Разговаря Светлана Димитрова


Веселина Кацарова е родена на 18 юли 1965 г. Учи пиано, после пеене. Нейната основна преподавателка по пеене в България е професор Реса Колева.
Веселина ще празнува своя православен Великден в дома си, защото точно сега, от април до юни, е заета с представления в театъра, от който тръгна - операта в Цюрих. "У дома" за Кацарова е израз, свързан естествено с родния й дом, но също и с швейцарския й дом, където расте синът й. В Цюрих Веселина участва в "Милосърдието на Тит" (Моцарт) в ролята на Сесто (Секст). С тази роля тя е поканена и за Моцартовия Залцбургски фестивал, който ще се състои от 24 юли до 31 август 2006 и където, по случай 250-годишнината от рождението на композитора, ще се представят всички негови опери.
През юли т.г. Веселина ще бъде в Мюнхен; до края на месеца ще пее в "Алчина" (Хендел) в ролята на Руджеро. Това са най-близките й участия.

Малко статистика:
За 15 години международна кариера Кацарова направи репертоар от 30 роли в опери на Росини и Моцарт, Белини и Доницети, Хендел и Монтеверди, Офенбах, Масне и Гуно; Глук, Вебер и Рихард Щраус, Чилеа и Чайковски. И още 16 партии в големи концертни творби от Хайдн, Моцарт и Брамс, Шуберт и Малер, Верди, Берлиоз, Шосон, Равел.
Личната репертоарна политика на Веселина заслужава особено внимание. Тя говори не само за талант, култура и работа, но за специфичен разум и дар да разпределя сили и да изчаква. Търпението й относно някои изключително изкушаващи младия талант роли е гаранция и за нейната публика, че дълго още ще я слуша. Ще я слуша все по-интересна, преминала през нестандартните страници на предпочитани от нея произведения - и затова с все по-изумителни открития в конкретната задача.
Тя е изключително принципна и последователна в мисленето и действията си като музикант. Интервюто, което публикуваме, е поредното доказателство за тези нейни качества.
Е.Д.

Разговор с Веселина Кацарова


Разговорът с Веселина Кацарова е излъчен в предаването Метроном на програма Христо Ботев на БНР на 10 март 2005, преди концерта в НДК на 12 март, за който Екатерина Дочева писа в броя на Култура от 18 март.