Утопия, Аркадия, Реконкиста

Европа - разбирана и (не)правена
по Богдан Богданов


"Да прочетем договора" - така БНТ ни подгряваше дълго за деня 25 април, когато България подписа договора за присъединяването към Европейския съюз. На самия ден - неучебен за радост на учениците - най-различни български филми и програми ознаменуваха славната дата. Пропаганда, разбира се, с три ясно очертани дискурса, които властта набиваше в главите на поданиците - дискурсът на Утопията, на Аркадията и на Ренконкистата.
Утопия, но в смисъл не толкова на несъществуващо, колкото на уредено място. Книгата на Томас Мор разказва за остров, където всеки знае своето положение, задължения, права и отговорности и съответно на тях подрежда живота си. Четящите - професор Георги Бакалов, Боби Михайлов, Левон Хампарцумян, Явор Гърдев, Стефка Съботинова, Иво Папазов-Ибряма, Жени Калканджиева, Георги Чапкънов, Христо Семерджиев, Явор Захариев, Радина Червенова, Кръстю Лафазанов и самата Меглена Кунева, в по-голямата си част подчертаваха как правата на потребителите ще бъдат защитени, как всички проблеми по почти автоматичен начин ще бъдат решавани съгласно закона, как нормативните актове, съответно институциите, функциониращи на тяхна основа, ще бъдат в услуга на гражданите, а не в техен ущърб. Въобще, Европа като добре смазаната държавна машина Утопия, а не отказ от правосъдие, законът като "врата у поле" и други подобни добре познати практики у нас. Вече няма да сме управлявани от администрацията, ще бъдем обслужвани от нея.
Другото, на което четящите наблягаха, беше Европа като Аркадия - място, където цари щастлив и приятен живот, всеки ще получава според труда и способностите и ще може да си позволява всичко, което си поиска, без да поглежда притеснено към джоба си. Европа на изобилието, на рога на Амалтея. Не случайно сред прочетените от договора пасажи често ставаше дума за помощите, които ЕС ще ни предостави, за земеделските ни продукти, които ще намерят своя огромен пазар, и т.н., и т.н. Край с бедността и мизерията, влизаме в Клуба на богатите и това отново по почти автоматичен начин ще ни реши проблемите с разпадналите се предприятия, сивата икономика и ниските работни заплати. Третият дискурс, който до голяма степен беше и водещият, беше дискурсът за завръщането. Един вид Реконкиста - България се завръща там, откъдето по силата на историческата случайност и на злощастно стеклите се събития е изпаднала, прибира се при своите, които - ако и за дълго да я бяха забравили, все пак винаги са си имали едно наум, че е част от тях. Мегелена Кунева, министърката по присъединяването, сложи точка над i-то точно с такъв текст - как българският език ще стане официален език на ЕС и как за първи път официалните документи на Европа ще бъдат писани и на кирилица. Ние много изстрадахме това завръщане, неуморно воювахме за него, но ето - вече сме на прага и нищо повече не може да ни спре. Като главните воини на българската битка за Европа бяха, естествено, политиците - те са се сражавали за нас, правили са и невъзможното, само и само да се завърнем. Документалният филм, излъчен в неделя, ден преди подписването, отправяше същото внушение, макар и през погледа на една труженичка на присъединяването. С което, вероятно без да иска, посочи много важен момент от самото ни връщане в ЕС - то се спускаше отгоре, беше повече работа на елитите, не на масите: присъединяването като институционален, а не граждански проект.
С което опираме до най-важния въпрос: независимо от кампанията "Да прочетем договора", договорът всъщност не е прочетен, седи си затворен за по-голямата част от българското население. Което май наистина си мисли, че ЕС е точно това, което ни казаха/показаха от екрана - Утопия, Аркадия, Реконкиста. Не е: в ЕС не всичко автоматично се подрежда, там се полагат усилия подреждането да бъде факт. А, изглежда, точно за полагането на тези усилия още не сме готови. Или, нека да се върна към мотото: разбираната като Утопия, Аркадия и Реконкиста е онази Европа, която продължава да си стои недоправена и недовършена тук, на територията "България".

Митко Новков







Петък,
ранна утрин