Случаят Азарян или случаят НАТФИЗ
На 4 май т.г. в пресклуба на БТА група студенти от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" прочитат пред журналисти и свои колеги от столичните театри Изявление на студентите от IV-а курс "Актьорство за драматичен театър и Театрална режисура" с художествен ръководител проф. Крикор Азарян, в което между другото се казва:
Смятаме, че членовете на катедрения съвет от катедрата "Актьорство и режисура за драматичен театър" с тайния си вот за избор на художествен ръководител на клас по Актьорство за драматичен театър поставят под съмнение педагогическите качества на проф. Азарян. Не оспорваме техния опит и авторитет, но се стига до ситуация, която е повече от парадоксална. Изборът на художествен ръководител на клас по Актьорство за драматичен театър е съобразен с изискванията на Правилника за функциите, управлението и устройството на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Нашата акция не е обвинение към демократичността на избора, нашата акция е личната ни демонстрация на вота ни на доверие в педагогическите и творчески способности на проф. Азарян.
Професор Азарян е бил ръководител на осем актьорски класа и един режисьорски. Неговите умения и талант като педагог са безапелационно доказани във времето и продължават да се доказват и днес от всички негови студенти. Неговото име е синоним на нещо повече от институция - синоним е на школа. Ние не знаем какви са критериите за избор на художествен ръководител, но знаем какво е художествен ръководител в творчески и човешки план. Смятаме, че това, което се случва, е не само нелепо, но и смешно. Явно демократичността в управлението отново е криворазбрана и изопачена. Защото, ако Академията поставя под съмнение най-доказаните си преподаватели и е на път да ги изхвърли от себе си, това говори за неминуемо качествено и естетическо понижаване на нивото на обучение. А именно чрез обучението си НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" определя не само бъдещето на студентите си, но и бъдещето на театъра в България. Да се загуби такъв преподавател е не само крачка назад, но и класа по-долу. Защото, каквото и да си говорим, проф. Азарян е класа и това е неоспоримо. Не подлежи на гласуване.
Намеренията ни включваха ефективни стачни действия, изразяващи се в блокиране на централната сграда на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" за 48 часа. В последвалите преговори с ректора на Академията и дадената от него гаранция, че искането ще бъде удовлетворено, ефективните стачни действия бяха заменени със седяща символична стачка.
Държим да отбележим, че в стачните ни действия липсват политически мотиви, както и каквито и да било мотиви, целящи опетняване доброто име на Академията. Ние не сме политици и протестът ни не е предизборна кампания, а реакция на млади хора и бъдещи професионалисти в тази сфера, които смятат, че е техен дълг да постъпят така.
В знак на морална и етическа съпричастност към педагогическия талант на проф. Азарян ние, студентите от неговия клас, сме готови да откажем да приемем дипломите си при завършването ни, оставайки ученици на професора си, а не възпитаници на Академията.

Студентите прочитат Изявлението външно спокойно, но категорично. Заявяват, че не търсят скандал, дори се опитват да поуспокоят гневните гласове на присъстващите актьори и режисьори. Студентите са разположени на подиум. И на тази малка сцена персонажите са по-кротки, отколкото седящите в залата. (Както е най-често и в театъра ни, но това между другото...) Ярките, възмутени и справедливи думи ги произнасят Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Малин Кръстев, проф. Елисавета Сотирова, Илка Зафирова, Камен Донев, Юлиян Вергов, Лилия Абаджиева, Стефан Янков. Всички говорят развълнувано за уникалното място на Крикор Азарян в нашия театър - и като режисьор, и като педагог. Мисля си, че само тези думи на любов и признание да бяха, пак си струваше да се ходи до БТА. "Сульо и пульо да не се крият зад тайно гласуване. Трябва да е ясно, че студентите не искат дадени преподаватели" (Христо Мутафчиев); "Пожелавам на всеки преподавател да чуе такива думи за себе си и своята работа, защото Коко е направил толкова много за българския театър, колкото едва ли ще е сумата от направеното от останалите преподаватели от катедрата" (Валентин Танев); "Проф. Азарян не се нуждае от защита, той е над това. Но проблемът е по-широк. Запада образованието ни. Никъде по света не се лишават от подобни ресурси като Азарян" (проф. Елисавета Сотирова); "Азарян ще е от първите, които ще влязат в ЕС, а онези с тайните листчета ще изчакат. Нещо подозрително има в това, че се явява трето лице между двата тура" (Илка Зафирова); "Другаде авторитет като проф. Азарян ще е абониран за преподавател, докато е жив и здрав. За какви избори става дума в изкуството" (Камен Донев); "Нека тези, които са гласували, публично да мотивират вота си" (Стефан Янков) и т. н. Беше оповестено и афористичното, съвсем "недемократично" изказване на Тодор Колев: "Не може по-нисши да гласуват за по-висши!".
Когато излязат тези редове, случаят "Азарян" може би вече ще е разрешен. Надявам се - справедливо. Но това не значи, че подобни казуси няма да се повторят, защото те са моментни ерупции от капана, който може да се нарече "Случаят НАТФИЗ".
За какво става дума.
1. Частният случай е в следното. На 11 април 12 от 15-те члена на катедрата гласуват за двамата преподаватели, които наесен ще поемат новите два класа по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Кандидатствали са проф. Илия Добрев, проф. Крикор Азарян и проф. Пламен Марков. Катедреният съвет на Катедра "Актьорство и режисура за драматичен театър" (АРДТ) е в състав (пак по азбучен ред): проф. Атанас Атанасов, проф. Бистра Атанасова, доц. Веселин Ранков, проф. Димитрина Гюрова, проф. Здравко Митков, доц. Ивайло Христов, проф. Красимир Спасов, доц. Мария Диманова, доц. Наталия Цонева, доц. Николай Атанасов, доц. Петър Пейков, проф. Пламен Марков, проф. Снежина Танковска, проф. Стефан Данаилов и доц. Чайка Петрушева. От заседанието на 11 април са отсъствали проф. Стефан Данаилов, доц. Наталия Цонева и доц. Николай Атанасов. Според стачкуващите студенти гласовете са били: 11 за проф. Марков, 6 за проф. Азарян и 4 за проф. Илия Добрев. Неполучилите над 50% от гласовете се явяват на балотаж, или на второ гласуване, което, според пресата, ще се проведе на 12 май. За него кандидатствал и доц. Андрей Баташов. Повечето от членовете на КС са известни и/или уважавани актьори или режисьори. (Някои от колегите, мисля, са мои приятели.) Но не мога да приема за нормални резултатите от гласуването им.
2. Не зная как да подхвана тази история. Нито - как да я завърша. Питам се дори дали има смисъл да я пиша, след като всичко важно - извън новия повод за стари възмущения - вече е писано, изговорено. Опитвам се да си дам сметка дали положението в НАТФИЗ е променимо, дали пред високия хоризонт на театралната педагогика като уникална мисия могат да отстъпят по-ниските индивидуални хоризонти, дали преподавателите могат да надмогнат евентуалните си лични интереси, ако щете, дали можем да искаме от тях да имат подобна вътрешна морална сила, след като заразителните примери за такова поведение около нас са така обезкуражаващо малко. Ако зад законовите процедури, ако зад демократичността на подобни гласувания се крият такива резултати, не ерозираме ли вярата си в смислеността на законите, не посяваме ли съмнения в демократичността? Трябва ли да се аргументираме, че в изкуството уникалността е самоценност, че има уникални таланти, приравняване към които е профаниране на демократичността, недопустим абсурд на криворазбрания хуманизъм.
3. Прави впечатление безкористността на стачкуващите студенти. Те сега завършват, но предприемат акцията, за да имат възможност и идващите след тях да учат при такъв преподавател, какъвто те са имали.
4. Мнозина виждат генезиса на голяма част от проблемите на българския театър в НАТФИЗ. И това не е от днес. Продължава да не е убедително обвързването на педагогическия "продукт" на Академията с потребностите на театъра ни - и количествено, а често и качествено. НАТФИЗ не съумява да ликвидира подозренията, че съществува не толкова за театъра, колкото за укрепване статуквото на своите щатни преподаватели. Колко от завършващите отиват по театрите? Колко от приетите биват освобождавани при очевидната липса на качества след първи или втори курс? Трябва ли държавата да поема разходите за възпитание на кадри, които обикалят улиците на София, снимат по някой и друг клип или отиват на работа в частните електронни медии? И т.н.
5. Ако автономията на висшите учебни заведения, ако законите и правилниците разпореждат подобни процедури при избор на преподаватели, не значи ли, че в тях има и нещо недомислено, нещо достатъчно непроиграно, нещо, което трябва да се промени. Педагози от ранга на Крикор Азарян трябва да бъдат настойчиво канени да водят класове, а не да бъдат подлагани на обидни гласувания.
6. Студентите трябва да имат много по-голям дял във вземането на решения, свързани с техните бъдещи преподаватели. Защото лично техен е огромният риск, когато излязат на пазара на труда, защото не бива личните интереси на преподавателите им да объркват съдбите на младите актьори, режисьори и театроведи, защото запазената педагогическа марка на някои преподаватели значи много повече в изкуството, в тези неподвластни на стандартизацията професии, отколкото усреднените процедури, яловата "демократичност", подчинеността на непромислените закони...

Пиша тези редове в Деня на Победата. Но тук става дума за друга "битка", в която, очевидно, ни е трудно ежедневно да побеждаваме себе си.

9 май 2005

Никола Вандов