ТВ-гаванки, ТВ-свастики
Кое е общото между Юлиян Вучков и Волен Сидеров? Не просто това, че и двамата водят авторски предавания в телевизия "Скат" - макар да е вярно. Общото е зад предаванията, в самата основа, която ги е породила. Не и това, че и двамата изповядват различни разцветки на маниакален национализъм, който би бил далеч по-опасен, ако не беше така отявлено старовремски - от него лъха равномерно на гаванки и свастики. Общото е зад гаванките и свастиките, именно то се опитва да ги актуализира.
Национализмът има един основен проблем. И не съм го открил аз - теоретиците отдавна са го забелязали и обсъдили. Проблемът му е, че никога не е бил в състояние да си създаде стройна философия - ясна, логична, последователна, рационална. Логиката му постоянно се къса и затова той е принуден да крие интелектуалната си немощ зад пищни метафори и дъхави словеса, зад апели към емоциите, а не към ума на хората. За да печели привърженици, той трябва не да обяснява, а да манипулира. Ето защо има по-голям успех сред сравнително по-необразовани и податливи на внушение хорица.
Но говорехме за общото между Вучков и Сидеров. Обърнете внимание колко са монологични, авторитарно монологични, всеки от тях поотделно. Вучков отпраща всяко несъгласие с мнението му към графата "Това не е по темата - следващият, моля". Сидеров отдавна отбира от световния информационен поток само тия данни, които подкрепят тезите му, старателно отбягвайки всичко, което ги опровергава или поне прави картината по-сложна. И това, на свой ред, много рядко среща възражение от страна на публиката. Последната обикновено откликва с душа, стоплена от съпричастие.
Двамата всъщност не са идеолози, макар да приличат на такива. Те "работят" идеолози. Разликата може на пръв поглед да не изглежда очевидна, но е като между буквалния исторически Васил Левски и булевард "Васил Левски". С риториката си Вучков и Сидеров имитират народни трибуни, но в действителност само председателстват затворени тв клубове на съмишленици и нямат послания към нечленове на клуба. Точно тук трябва да търсим причината за тяхната недиалогичност. Те вярват, разбира се, в това, което говорят - така поне изглежда. Но чрез него не пръскат някакво семе на просветата, според както и да си го разбират, а просто удържат тв предаванията си в ефир. И ще го правят, докато има кой да ги гледа и слуша.
И още нещо важно. Вучков и Сидеров набраха популярност сред зрителската аудитория точно защото са монологични. Това ги прави типични. Българинът е страшно недиалогичен. Той е често пъти добър оратор, но пък обикновено е лош слушател. И на практика нулев полемист. Нулев събеседник. Монологът, уви, е обертонът на комуникацията в нашето общество. И затова всеки, който произнася монолог, дори да е маниак, дори да е направо смахнат, намира, ако не отклик в околните души, то поне разбиране в околните умове. Обществото ни е адски разбито, хората стоят на огромни разстояния един от друг и линиите на общуване тепърва има да се прокарват.

Владимир Трендафилов