По повод статията "Покана за екзекуция" от Ангел Игов, посветена на наградата "Вик" за български роман на годината (вж. бр.14 от т.г.), получихме реакцията на господин Едуард Вик. Публикуваме я във вида, в който ни бе предоставена.
Абсолютно вярно! Защо никой не коментира романите, а само конкурса, церемонията, фондацията? Всичко друго, освен книгите.
Може би отговорът е много прост: защото никой не ги е чел.
От романа-победител "Екзекуторът" са издадени отначало 500, а след конкурса още 500 бройки. В седмицата преди награждаването фондация "Вик" направи един малък експеримент - изпрати 5 човека да потърсят в книжарниците 6-те финалисти в конкурса, които бяха обявени два месеца по-рано. Установихме, че могат да се намерят само два от романите!
В периода, за който Кисьов пише в романа си, от български бестселър са били продавани 100 000 бройки! Сега ... виж по-горе.
Май в България основният интерес към книгите за съжаление е някак "кръвосмесителски": критици, писатели, преподаватели. Битува предубеждението, че литературата може да бъде разбрана само от експертите. Това е странно, защото много от великите световни писатели са били одобрявани веднага от читателите - Шекспир, Дикенс... Една от основните цели на наградата "Вик" е да направи литературата по-достъпна. Достъпна, да речем, като банков офис. В България има 3006 банкови офиса...
Акцентът в конкурса тази година ще бъде тъкмо широка и шумна дискусия за 6-те финалисти, чиито заглавия ще узнаем в началото на юни.

Едуард Вик
председател на фондация Вик