Салвадор Дали като либретист
Преди два дни в родния град на Салвадор Дали, Фигерас, се състоя концертно изпълнение на първото действие на опера по либрето на самия художник. Заглавието й е "Да бъдеш Бог" (Etre Dieu). Идеята за това произведение се ражда у Дали още по време на работата му по "Андалузкото куче". Цялата история на произведението е много интересна, но за нас днес тя става още по-интересна, защото в настоящия момент в проекта взимат участие много известни български имена на музиканти. Проектът е съвместна работа между импресарската фирма "София Мюзик Марк" с управител Тодор Марков и музикален консултант Екатерина Дочева и продуцента Драган Матич, който се обърна към фирмата с предложение за сътрудничество. Резултатът от този контакт е внушително българско участие в респектиращ проект, който цели да представи за първи път на сцена в Барселона цялата опера на Дали. В нея художникът е главното действащо лице - със своите картини и с оригиналния си глас (правата върху него са собственост на Драган Матич). За композитор от българска страна в проекта бе поканен Георги Арнаудов. Диригент на концертното изпълнение във Фигерас бе Пламен Джуров, той ще дирижира и цялата опера в Барселона; участва също Софийски симфоничен оркестър и хор с хормайстор Димитър Григоров.
Преди да се представи тази концертна част в центъра на Фигерас, тя бе записана тук, в София. Идеята е един ден цялата творба на Салвадор Дали да бъде наново издадена на компактдиск с музиката, която продължава да се създава. Музикален продуцент на проекта е Екатерина Дочева.

Представител на редакцията на вестник "Култура" се срещна с Драган Матич и с Джим Пенинг, които бяха тук десетина дни преди концертното изпълнение във Фигерас.
Главният продуцент и мениджър в този проект Драган Матич (1943) е роден в Югославия. Загубва родителите си през Втората световна война. Завършва образованието си в Белград, известно време работи в югославския флот като електронен специалист.
Заминава за Съединените американски щати. От 1969-1971 година работи с Едуард Ман, известния кинопродуцент и режисьор. В този период си създава връзки с големи имена в музиката и киното. Работи също като специалист по реклама в Рим, Париж, Лондон, Франкфурт и Базел.
Влиза в музикалния бизнес със собствена фирма. Сред артистите му тогава са и "Лос Рейес", днес известни като "Джипси Кингс". През 80-те години партнира на компанията "Stars Production" в Ню Йорк и Бевърли Хилс - като продуцент и организатор на концерти на такива имена, като "Платърс", Пати Лабел, Роберта Флек и Ив Бренер. От 1985 година Матич се е посветил на операта "Etre Dieu", за да постигне създаването на една продукция, която, както казва той, трябва да е достойна за името на великия Салватор Дали.
Драган Матич: "Работя по този проект от 20 години. Предишните продуценти (защото аз не съм първият продуцент на тази опера, имаше продуценти от Испания, а също и други) започнаха тази продукция през 1972 година и я завършиха през 1974 с музика на Игор Вакхевич. По това време бях млад продуцент и мениджър на артисти в Париж и тогава за първи път срещнах самия Салвадор Дали. Бях импресарио на известната френска пеница Ив Бренер, която също е участвала в операта и която и сега е с нас в премиерното представяне на новата музика към операта на 11 май във Фигерас със Симфоничен оркестър и хор от София под диригентството на Пламен Джуров.
Моята идея бе да се покаже философията на Салвадор Дали. Всеки знае, че той е изключителен художник-сюрреалист. Но той не е само художник, той е автор на книги, писал е сценарии в различни места на света. Той беше универсален творец. И аз просто следвам неговата философия и се опитвам до обединя духовната енергия на хора от различни страни и култури. Никак не е лесно да намериш точните хора за това. Най-напред избрах композиторите. Както знаете, музиката, написана от Игор Вакхевич през 70-те години към либретото на Дали, беше по-комплицирана, неадресирана към широка публика. Реших да я сменя и да финансирам създаването на музика, която е за по-широка аудитория и която ще допринесе за това повече хора да се докоснат до света на Салвадор Дали.
Освен българските музиканти, в проекта участват артисти от Франция, от Германия, от Белгия, от Испания, разбира се, също хора от Израел и Люксембург - един от композиторите в проекта е моят приятел Джим Пенинг, който е тук специално за записа.
Опитвам се с операта "Etre Dieu" ("Да бъдеш Бог") да представя истинския Дали. Имаме големия шанс да представим личността на Салвадор Дали и да дадем повече информация на младите хора. Мисля, че досега много медии - и радио, и телевизия, не представят ранния Дали, а само от по-късните, последните години на живота му. Освен това доминиращата представа за него е като за ексцентрика, "лудия художник", но и това не е така. Дали беше много дълбок човек. Ексцентричните му реакции пред медиите бяха едно, съвсем друг беше той, когато около него нямаше журналисти, а само приятели. Той беше спокоен, приятен, благ. Пред медиите играеше, искаше да бъде винаги интересен за тях. Но всъщност беше коренно противоположна личност.
Как се появява либретото на тази опера? В края на двайсетте години на XX век Дали прави заедно с Бунюел като съсценарист "Андалузкото куче", може би най-известният сюрреалистичен филм. След това решава да напише опера заедно с Федерико Гарсия Лорка. Защо са искали да напишат опера? Най-напред, защото чрез този жанр те са считали, че могат да критикуват по-добре политическата ситуация в Испания тогава. Не е било много безопасно да живееш в Испания и да критикуваш Франко. Има много версии за това, че Салвадор Дали е подкрепял Франко, че е бил фашист. Но това не е вярно. Салвадор Дали е бил около Франко точно като всеки друг голям артист на Испания. За Пикасо е било доста по-лесно да критикува Франко, защото е живял в Париж. Не такъв беше случая с Дали. И тъй като той също искал да покаже отношението си, решил да го направи чрез написването на опера. В либретото Дали засяга много актуални теми и се произнася категорично за много уж авторитетни институтиции. Така че още тогава Дали е искал да представи на хората, заедно с Лорка, своята социална позиция, своята философия. Която и днес е валидна.
След като Лорка е убит в Гражданската война в Испания, проектът се отлага, естествено. И чак през 1972 година Дали решава да завърши операта. Защото с Гарсия Лорка те са написали само няколко страници. И той продължил да прави либретото заедно с Мануел Васкес Монталбан. През 1974 година са завършили напълно либретото. Тогава са намерили един руски композитор, по това време много известен във Франция - става дума за Игор Вакхевич. Наемат и известния сопран Ив Бренер, на която бях мениджър по това време. Те дори записват операта и я издават на компактдиск на френски. Оригинално операта би трябвало да бъде записана не само на френски, но и на английски и немски език. Но Гала, жената на Салвадор Дали, се разболя точно тогава и Дали нямаше време повече да записва на други езици. Така че, слава Богу, ние имаме либретото преимуществено на френски, разбира се, с много испански и каталански текстове вътре, повечето от които на главния герой - Салвадор Дали. Сега, освен това, разполагаме и с нова музика, която поръчахме на различни композитори от няколко страни. От България композиторът е Георги Арнаудов, един много талантлив музикант и аз харесвам много неговата музика. Заедно с Георги са Коби Ошрат от Израел, Джим Пенинг от Люксембург, Йонатан Узан от Франция и Кике от Испания. Така че те са тези, които ще предадат духа на операта чрез своята музика. Хората имат право да знаят повече за един от най-големите гении на света.
Радвам се, че работим заедно с Тодор Марков. Тук в София се чувствам като у дома си. Аз съм раждан в Белград, но съм го напуснал преди 38 години. От 20 тодини работя по този проект и той стана част от моя живот. Изпълнението на 11 май във Фигерас е първата част от моята мечта. След това ще представим сценично цялата опера в Барселона през есента. Искам да покажем първо резултата от нашите усилия на хората от Фигерас, защото те имат право да чуят и да почувстват гения, който е израснал в техния град. Салвадор Дали е част от Фигерас и Фигерас е част от Дали; затова началните стъпки от този проект ние посвещаваме на хората от Фигерас. Година по-рано съвсем малко хора знаеха за тази опера. Сега са доста повече, поразчу се. За мен е много важно след Испания, след Барселона да представя операта навсякадъе. Но най-напред, след представянето в Барселона, ще отидем в Израел, в Тел Авив, а после ще посетим някои големи европейски градове, като Париж, Кьолн и Амстердам. А може да дойдем и в София."


Единият от композиторите в проекта, Джим Пенинг, е много известен юрист в Люксембург, доктор по право, автортитетно присъстващ в различни обществени организации. Той е основател и президент на Института по проблемите на Азия в Люксембург, ог 1995 година е почетен консул на Индия в Люксембург; член е на Борда на Международния музикален фестивал в Люксембург и същевременно е шеф на юридическа фирма, която е специализирана по международно и корпоративно право.
Пенинг още е член на английското общество "Франц Лист"; публикува статии за музика в Лондон и Люксембург, съосновател е на филмотеката в Люксембург, както и на един джазов клуб. Той е чудесен пианист, импровизира в романтичен стил, поддържа техниката си всекидневно. Говори 7 езика, между които хинди, урду, и латински.
Джим Пенинг: "Толкова много хора досега са ме питали каква е връзката между правото и музиката. И отговорът ми винаги е: "То е едно и също!". Да си адвокат, да пледираш в съда, означава, че трябва да бъдеш музикант, за да убеждаваш съдиите. Не е ли така? Музиката седи в тялото, владее го като в йога. Ти можеш всичко да изразиш чрез музиката максимално. Когато говориш по музикален начин, като че ли чрез някаква мелодия, съседът ти те разбира. Ако говориш без душа, той няма да те разбере, само думите ще чуе. Това е връзката между професията на адвоката и музиката, но това е мое лично мнение. Не всички адвокати мислят така, а също и не всички музиканти.
Когато видях за първи път картини на Дали, бях много млад. И винаги съм имал чувството, че този мъж е бил музикант. Всички негови картини, философиите му, самото му мислене, интуицията му - това си е чиста музика. Тук е разликата между него и Пикасо, който е също гений, но не е музикант. Само понякога, за определен период. Но Салвадор Дали е тотален музикант. Дори си мисля, че в определен смисъл е индиец. Най-напред той чувства по изумителен начин своето тяло. Говори и пише за него, за чакрите си... А когато чувстваш така своето тяло, ти си способен да го "репродуцираш", да го изразяваш и чрез музика, и чрез рисуване, дори да си адвокат или мениджър. Няма значение. Ти можеш да изразиш всичко. И там е връзката между рисуването и музиката. Можеш да кажеш, че цветовете пеят, но също така можеш да кажеш, че тоновете рисуват образи. Когато свириш, когато говориш, ти говориш с цялото си тяло. Това е тотален феномен. Разбира се, не става дума за техническо, програмирано говорене - това е техника, нормално е в нея да липсват емоции. Но рисуването, изкуството дава максимална възможност за комуникация между хората. И сега ще дам като пример тъкмо влизането ми в тази опера: когато срещнах господин Драган Матич, изглеждаше случайно, но не беше. Сякаш чрез духа на Дали в Люксембург ние веднага се разбрахме и започнахме да споделяме идеи; той ми разказа колко и какво е посветил на това си намерение в различни аспекти. И аз, естествено, бях много заинтересован, когато ми предложи да напиша някои от номерата в операта. Бях очарован от тази покана. Стана точно като преди десет години. Тогава бях определен за почетен консул на Индия. Аз през целия си живот съм се интересувал от индийската култура, традиции, литература - от всичко. С Дали стана същото, разбирате ли? Дълбоко в себе си аз съм музикант, знам това, но не съм професионалист, защото не съм учил музика. Мога да чета ноти, но на пианото импровизирам; мога да импровизирам във всеки стил. Мисля, че всеки един от нас, когато види картина на Дали, забелязва, че той е велик импровизатор. Често чувам, че е нужна лудост, за да се хване човек с подобно начинание. Но си мисля, че ако фактът, че обожаваш Франц Лист, Бетховен, Шуберт, Ботичели и Салвадор Дали, се определя като феномен на лудостта, аз няма да съм съгласен. За мен това е естествено. Мисълта, че има хора, които нямат връзка с изкуството, ме натъжава."


Култура



За операта
Да бъдеш Бог
и българското участие в нея