Леви остатъци

Тази книга първо ме връхлетя от един рафт, но истинската и глуповата причина да я прочета бе нейното подзаглавие New Work on the Politics of Literary Theory, като до средата на книгата "мислех" New Work за New York. Странно, още от срещата ми с тази книга аз бях загубил почвата й - безпочвено се бях загубил в Ню Йорк, вместо в "новите трудове". И все пак, да помислиш New Work за New York показва, че съм подходил с предразсъдък към подзаглавието - или, по-скоро, то е подходило към мен, доколкото "Ню Йорк" изпревари собствения ми разсъдък. В този смисъл, явно съвсем не съм помислил - и взех този очаквано ляв сборник, който е продукт на годишните конференции на English Institute в Харвард (не толкова далеч от Ню Йорк). Откъдето "прескочих" в Лондон. Там, в апартамента на Маркс в Хавърсток Хил, ни отпраща Гаятри Спивак - критическо място, където Енгелс завинаги се вписва в литературния корпус на Маркс. Спивак разглежда един пасаж за потребителната стойност от Енгелсовия превод на "Капитал"-а, в който Енгелс просто добронамерено злоупотребява с превода, като така пасаж на Маркс става не-пасаж (по Дерида). Маркс е допълнен от Енгелс. А това, което остава от Марксовата теория, изминава траекторията от Хавърсток Хил до Ню Йорк и университетските аудитории, където разликата между потребителна и разменна стойност, поради Енгелс, просто не стои. Абсолютно сеизмичен текст на Спивак, чийто край ("Това заключение не може да бъде задействано от тази американска аудитория") ми помогна да видя как елегантно и невидимо книгата е парцелирана на преливащи се наслагвания на пластове, без да се реферират като под-части на книгата. Нещо, което пряко противостои на виждането, че е дошъл краят на референциалното в литературното.
В "първата" част на книгата се изследва връзката между публичните регулации и сексуалността: политическият анализ на Джанет Хейли на т.нар. "кохерентизъм" в common law показва как се възпроизвежда един квази-расов модел в правото спрямо сексуално различните общности. А обръщайки се към кохерентността на публичното пространство, Майкъл Уорнър пък анализира един специфичен нюйоркски контекст, целящ ре-интеграцията на т.нар. obscenity laws: благоприличието на закона свършва там, където наложеното приличие е на цената на престореното безразличие...
"Втората" част започва там, където свършва неприличието на първата - в завръщането на благоприличния секуларизъм. Гласовете на обратните теоретици преливат в ироничния Рортиански либерализъм на Джон Бренкман, който изследва обезпокоителния край на играта между литература и политика, четейки Джудит Бътлър за целите на едно ново значение на литературното - а именно, в неговата публична изложеност. Но това не е само формализъм, което Макъл Берюб показва ясно в разглеждането си на анти-фундационализма, за разбирането на чиито критически разпри анализа на завръщащия се секуларизъм на Уилям И. Конъли ни кара да усетим прехода от свръхсетивно (Кант) към вътресетивно (Дельоз) като възможен път именно за плурализация и разширение на просвещенски-секуларното (Хабермас). И все пак, "Какво остава от теорията?" е подходящ въпрос, щом се задава от перспектива на неясен алтернативен литературен ресурс. И именно тук (в "третата" част) ресурсът се (пре)открива в прочит: Марджъри Левинсън открива малко изследваното име на Елизабет Бишъп, а Джеф Нунокава реинтерпретира безделието (leisure) на Уайлд, вършейки критическия труд (labor) през Веблен. "Превключването" на Джонатън Кълър силно генерализира проблема за (пост)теорията: тя може и да е изместила литературното, но това не значи, че теорията е просто и само следствие, а и все още е причина за... литературната теория. Това, което остава от теорията, е литературното. Кратко и точно казано, и не прочетено.
Дори по-странно от грешката с подзаглавието, малко след като прочетох текста на Спивак, осъзнах, че подзаглавието съм го сгрешил, а заглавието въобще не съм го разбрал. В заглавието "What's Left of Theory?", съкращението на глагола "is" с апостроф прикрива друг един глагол - "has"/"has left", при което скритото всъщност е деятелният глагол за оставащото на теорията. Т.е. тази книга има две заглавия (и два въпроса), като едното скрива другото. Един теоретически - "Какво остава от теорията?" (What has left of theory?), и един политически - "Какво е лявото в теорията? (What is left of theory?). Сякаш това е отговорът: това, което остава, е това, което е. Едно заглавие, което - струва ми се - само(д)остатъчно се изплъзва на един натрапчив, конструиран универсализъм. За-главие, чиято глава открих малко след като разбрах под-за-главието...
И така, оставащо политическото и теоретически съществуващото съжителстват в синтеза на литература и теория. Оставащото е в новите трудове, често в Ню Йорк, и е все така вляво.

Станимир Панайотов

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Judith Butler, John Guillory, Kendall Thomas (Eds.), What's Left of Theory? New Work on the Politics of Literary Theory,
2000, Routledge: London & New York