Влезте в Пера палас

Подобен турски филм не сте гледали. В него има бурни страсти, морно действие и пищна телесност, разбира се, ала няма и помен от масово тиражираните национални маркери, като фередже, маане, "Аллах", ислямски фундаментализъм... "Време за чувства" разиграва числото 3: решен е в три времеви пласта (наши дни, 1958 и 1980) и има трима мъже за една жена (само не разбирайте харем). Филмът полага проявите на турския манталитет в космополитен контекст, при това без обичайните копродукционни реверанси към ориенталската екзотика. Действието е затворено (почти) в изискания истанбулски хотел "Пера палас", от чието великолепно обслужване са се ползвали Агата Кристи, Ким Филби, Грета Гарбо, Мата Хари, Алфред Хичкок. Тези историческо-светски пикантерии научаваме от милата анимационна рамка на филма, а жанрът му, макар и мелодраматично подсладен, гравитира около произведенията на майката на Еркюл Поаро и бащата на съспенса.
Пенсионирано ченге няма мира от неразкрито убийство, извършено в хотела преди повече от двайсет години. На чашка разказва на свой колега. Така ни връща към 1958 - при рока, модата на дълбоките деколтета и фустите с пристегнати талии. Бедната красавица Белкъс и богаташкият син Демир са влюбени. Щастието им е кратко - той заминава за Австралия с обещание за скорошно връщане, тя настойчиво го търси в хотела, докато не я откаже "бащино" писмо. А докато сменя все по-отчаяно тоалети, все по-отчаяно пленява двама други мъже в "Пера палас": наследника на хотела Акфар и асансьорния пиколо Джемил. Белкъс не устоява пред плейбойските изкушения на първия, ала й е отредено бъдеще със "скромната" всеотдайност на втория. А третият, както научаваме от ченгето, идва всяка година по едно и също време, очаквайки я на една и съща маса в ресторанта. Всички са наясно, само не и Белкъс.
И ето я 1980, когато тя (вече прекрасната Хюлия Авшар) и съпругът й отглеждат цветя и дървета, вместо деца. Акфар и Демир (вълнуващ епизодичен Бирол Юнел) се явяват отново на сцената, Белкъс беснее, а Джемил с неговото непроменено асансьорно статукво "нагоре-надолу" е недосегаем за възмездието.
"Време за чувства" е любовен квадрат със смърт, където надделява властовият нагон на малкия човек. Той го превръща от воайор на чужди чувства (Белкъс - Демир или Белкъс - Акфар) в техен унищожител, а после - в охранител на мнима семейна идилия със същата жена.
Филмът е трогателен, елегaнтен и свободен - и в избора на сюжета, и в конструкцията, и в отсъствието на прилика между героите в разни възрасти, и в саундтрака... Само че криминалната му част, въпреки вградените сенки на Агата Кристи и Хичкок, направо издиша.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Време за чувства, 2004, 120 минути, Турция (Asia film)/България (Ники филм); режисьор - Али Юзгентюрк; сценарий: Али Юзгентюрк, Онур Юнлю, оператор - Ертунч Шенкай, музика - Атила Йоздеми, художник - Мустафа Зия Улгенсилер, звук - Борис Траянов; в ролите: Хюлия Авшар, Халил Ергюн, Октай Кайнарча, Бирол Юнел и др. Участник в конкурса на 10-ия Фестивал на европейските копродукции