Легендата Йосиф Сърчаджиев

На 2 май Йосиф Сърчаджиев навърши 60 години. Сериозна цифра. Юбилей. Аз обаче не мога си представя, че Йосиф Сърчаджиев има юбилей. Тоест тържество, тежки посещения, официални костюми, речи, поздравления. Не защото е удивително, че вече е на 60, или защото не заслужава юбилейни почести. Не. Но неговият образ, неговите роли винаги са се изплъзвали от ясните формули и познатите дефиниции, от ритуалното. Просто Йосиф Сърчаджиев не влиза в матрицата. Включително и юбилейната.
Ако хвърлим поглед върху СV-то му, ще видим, че не винаги е правил "правилния", успешния избор. Че има велики роли, но и случайни появи. Че никога не е бил всеобщ любимец-звезда. След неговите представления няма писъци на обожателки, но съм убедена, че поне две поколения са били тайно влюбени в дискретния му риж бунтарски чар и в актьорската му харизма. Били са влюбени в Актьора. А това означава - в талантливата неистовост, с която е в състояние да създаде образ и да омае, в дарбата му да ви поведе след въображението си, но и след собствените ви интуиции, прозрения, мечти и копнежи.
Да го кажем направо: тази дарба е дадена на актьорите от специален калибър. На онези, чиито роли преместват актьорското изкуство в различна от познатите писти, въплъщават философските му обеми и творческата му сила да отваря пред зрителския поглед светове.
Актьор с уникален стил и виртуозна простота в изработването на детайла, Йосиф Сърчаджиев отвори с най-сериозните си роли на сцената световете на сложни, противоречиви, объркани, чувствителни и раними хора.
Всяка от тези роли бе загадъчен лабиринт, сцена с изместваща се перспектива; загадка, в която всяка яснота и сигурност скоро бива иронично преобърната в безкрайна саморефлексивна игра, в изпитване на собствените опори, ценности, илюзии и хоризонти. Накратко: най-добрите му роли търсеха да хванат пунктира, да уловят различните профили от образа на един типичен за втората половина на ХХ век човек - разколебан и съмняващ се дълбоко в привлекателността на Големите Идеи.
Неговите роли търсеха да явят образа на крехкия, ранимия, чувствителния, непретенциозния, ненавиждащ патоса, опитващ се да запази почтеността си, но и поддаващ се на изкушения човек. Бих нарекла това негово творение "Чехов човек". Не случайно една от най-сериозните му роли е била Иванов в спектакъла на Добчев.
Как изглежда този човек, как изглеждаше в ролите му?
Йосиф Сърчаджиев показваше неговата лесна чупливост и ексцентричност, но и дълбоката му устойчивост в мъчителните колебания, с които напипва границата между доброто и злото, с които прави изборите си и се съпротивява. Показваше мъчителното му търсене на цел, но и тихото ронене на екзистенциална почва под краката му; драматично изплъзващия се образ на свободната и изключителна личност, която всеки мечтае да стане. Заради дълбокия философски образ на този човек, заради актьорската му дарба и майсторството, с които той го извая и разрои на българската сцена, неговото име ще остане в историята на нашия театър и кино.
Кой би забравил Сигизмундо в Калдероновия "Животът е сън" на Добчев? Трагизмът, който излъчваше, не беше само в неотменимата като природен закон властова йерархия, в която трябва да живее и която лесно извикваше аналогии с тоталитарната власт. Неговият чувствителен и бунтуващ се принц, който тогава гледахме с възхита, въплъщаваше "хамлетовски" трагичен казус - как да сглобяваш света (си), ако животът ти се случва като безвкусен, лош сън? Спомнете си Малволио в "Дванайсета нощ" на Леон Даниел и неговата драматична Другост, неподозираната му чувствителност, с която жестоко се забавляваше компанията на Мария.
Дори "злодеите" като Караибрахим (в киното) или демагога Пунтила (в театъра), които изигра, носеха многоизмерността на този човешки, твърде човешки живеещ модерен, чуплив човек.
В своите най-сериозни роли, които създаде с Леон Даниел, Крикор Азарян, Иван Добчев и др. през 80-те и 90-те, Йосиф Сърчаджиев се вглеждаше състрадателно и внимателно в себе си; и в собствените си обеми търсеше разширяване на актьорските си възможности.
Не знам какво значи "голям актьор". Но някои от сериозните роли, в които съм имала късмета на гледам Йосиф Сърчаджиев, ми дават известна сигурност да твърдя, че съм виждала с очите си какво в литературата наричат актьори-легенди.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата