Присвояване на култа

Великден е добър повод да се демонстрира, че традиционното вероизповедание в България е Православието. Телевизиите охотно се включват в тази демонстрация: може да се каже, че както в миналото вестникът е играл ролята за "въобразяване на общността", днес щафетата е в ръцете на телевизията. Като е важно за авторитета да се покрие колкото се може повече от територията на култа: БНТ например обяви, че има ексклузивни права да предава от Йерусалим запалването на Свещения огън, bTV от своя страна регулярно ни осведомяваше, че предстоят преки предавания от честването на празника. Въобще - и това се видя по време на кончината на папа Йоан Павел II, както и при инаугурацията на папа Бенедикт ХVI, в днешното време телевизията се превръща във вездесъщата медиа, създаваща както глобалната, така и регионалната религиозна сцена; изглежда, че в нашата епоха на несигурност за отделния човек обръщането към вярата е добро средство за намиране на устои, а пък телевизиите, обръщайки се към религията, откриват добро средство за привличане вниманието на отделния човек.
Оттук е разбираемо, че отделните телевизионни програми няма да се сдържат и ще претендират една към друга коя какво и откъде може и има право да ретранслира от религиозните церемонии. Беше интересно да се наблюдават българските телевизии в тази връзка: докато по БНТ и ВВТ след 12.00 течеше тържествената служба от катедралния храм "Св. Александър Невски", то bTV предаваше концерт на Шер, а "Нова телевизия" - май някакъв филм. Затова пък на другия ден всички бяха еднакво активни: литургиите течаха кажи-речи по всяка програма, само специализираните спортни и онези, които или нямаха достатъчно технически ресурс, или пък бяха решили, че могат да примамят зрителя с филм, не предаваха от някоя черква. В по-голямата си част телевизиите се чувстваха длъжни да отразят тържествения ден, и то колкото се може по-подробно. Сякаш искаха да за/из-местят поклонението: защо да се посещава храмът, като храмовата служба може да се види и на екрана?
Това "медиализиране" на вярата обаче крие доста рискове. Оставям настрана факта на разпространените, особено в САЩ, телевизионни религии и телевизионни проповедници. Има обаче нещо друго: с толкова безпроблемното качване на религията и на култа в тв студиата тя някак се приравнява с множеството шоута и други забавления, които напоследък заеха твърде голяма част от екрана. Някак си лесно може да се превключи каналът, когато решиш, че "попските" песнопения вече са ти доскучали и стига толкова - време е за нещо по-интересно. Така нещо толкова значимо и индивидуално, каквото е вярата, се превръща в нещо, което ми доставя или не ми доставя удоволствие, с което се унищожава самата вяра, профанира се и се вулгаризира. Защото вярата не е удоволствие, вярата е изпитание; но когато тя се появи във вид на служение на екрана на телевизора, точно това й същностно качество пропада някъде вдън земя. И от нея не остава нищо, освен може би една най-обикновена и елементарна борба между различните телевизии коя какво по-голямо парче от култа ще си присвои.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин