Всичко в името на народа
Грабителският режим на Хитлер успя да удържи толкова дълго, защото мнозинството германци имаха изгода от уникалните престъпления на Хитлер.

Историкът Гьоц Али се включи в бурната дискусия около последната му книга "Народната държава на Хитлер".
"В моята книга "Народната държава на Хитлер" става дума за един дълго премълчаван факт: че националсоциалистите в огромна степен смятаха себе си за адвокати на малкия човек в Германия. Тоест, аз сменям перспективата: да говорим вече не само за отговорността на елита, но и за ползите, които е извлякъл народът. Разбира се, такъв подход се натъква и на остри критики. Една от причините за възмущението, което предизвиква моята теза, навярно е изводът ми, че данъчната и социалната политика на националсоциалистите по своята структура е ляво-социалдемократическа. Тъкмо това е и разликата между Първата и Втората световна война. Националсоциалистите създадоха облекчения за работниците и селяните, за дребните занаятчии, чиновниците и държавните служители, а подложиха на непрекъснато нарастващо облагане по-имотните хора - чрез тази много популярна политика те всекидневно гарантираха висока степен на сплотеност на обществото. Само за пример: корпоративният данък от 20% през 1933 беше повишен на 40% през 1940 и достигна 55% в края на войната, докато средностатистическият германец не беше принуден да плаща никакви военни данъци или отчисления в периода 1939 - 1945 година. Националсоциалистите, от една страна, практикуваха тази популистка и класово дефинирана политика на преразпределение вътре в страната, а от друга, си набавяха значителни ресурси от завоюваните територии и от богатствата на милиони хора, обречени на унищожение. Правителството на Хитлер, което се облягаше на превъзходно квалифицирани специалисти, успя да трансформира държавата в уникална машина за масов грабеж и да превърне масата германци в безпаметна орда, която се интересува само от собствения си интерес и изгода. Така че емпиричното ядро на моята книга "Народната държава на Хитлер" е именно политиката на разграбване на чужди страни "за общото благо", на експлоатация на така наречените "малоценностни раси" и чужденците, подложени на принудителен труд. Това не означава, че се опитвам да прехвърля вината от една социална класа върху друга. Нямам намерение и да реанимирам брадатата теза за "колективната вина" на германците. Главният въпрос гласи: как националсоциалистическият режим успя да се удържи толкова дълго, въпреки своята очевидно маниакална и саморазрушителна политика? Отговорът на този въпрос е потискащ: успя, защото почти всички германци, включително и милионите, които нямаха нищо общо с националсоциалистите, имаха изгода от грабителския поход и се ползваха от уникалните престъпления на Хитлер.
Когато през лятото на 1942 година нормалната прехрана на хората в Германия беше сериозно застрашена, Гьоринг нареди на цивилните и военни управители на окупираните територии рязко да увеличат износа на храни за Райха. "Не ме интересува дали ще ми кажете, че вашите хора ще изпокапят от глад. Това е без значение, стига да не гладува дори един-единствен германец." В резултат - германските окупационни власти в Полша взимат решението сериозно да ускорят избиването на 1,5 милиона евреи: "Снабдяването с храни на около 1,5 милиона евреи се свива до подсигуряване на храна за 300 хиляди души, които все още работят за германските интереси като занаятчии или в други професии. Останалите общо 1,2 милиона евреи занапред няма да получават храна." Само четири месеца по-късно близо милион полски евреи вече са мъртви. В една своя реч от октомври 1942 година Гьоринг обещава на германците извънредни придобивки за Коледа и казва: "От днес нататък ще става все по-добре и по-добре. Защото ние вече владеем областите с най-плодородна земя. Яйца, масло, брашно - всичко това там го има в такива количества, каквито вие не можете да си представите." След тази реч активистите на вътрешния фронт коментират, че Гьоринг е намерил най-прекия път към сърцата и към стомасите на народа."

По-нататък в текста си Гьоц Али отхвърля тезите, че масовият антисемитизъм в Германия е бил централната спойка на обществото през онези години или пък че всичко се дължи на харизматичното излъчване на Адолф Хитлер. Авторът посочва, че през бюджетната 1938-1939 година цели десет процента от приходите в хазната на Третия райх идват именно от грабителската политика. Той доказва, че извънредният военен бюджет на Третия райх е бил финансиран близо 70% от контрибуциите на окупираните държави, от конфискуваните заплати на хората, подложени на принудителен труд и от имуществото на европейските евреи и продължава:
"През 1938 година германският финансов пазар вече не желае да дава гаранции за непрекъснато нарастващите държавни задължения. Борсите не вярват на Хитлер. Тъкмо поради това през лятото на 1938 мнозина евреи са принудени да разпродават имуществото си срещу държавни облигации за милиарди райхсмарки. След като една част от евреите са прокудени, а друга част - избити, през 1942 година Министерството на финансите нарежда тези облигации просто да се обявят за невалидни и да се зачеркнат от списъка със задължения на хазната, като по този начин се отваря място за взимане на нови кредити. Нека не забравяме и още нещо: през ноември 1938 година, дни след погрома, евреите са принудени да платят на държавната хазна "откуп" от един милиард райхсмарки (днес - около 10 милиарда евро) - точно в момента, когато според документите Министерството на финансите се намира на ръба на неплатежоспособността. Моята книга "Народната държава на Хитлер" няма претенцията да бъде глобално обяснение на националсоциалистическите години. Тя просто се опитва да онагледи техниката, с чиято помощ ръководството на НСДАП непрекъснато стабилизира своята власт вътре в страната. Така например през есента на 1940 година, след победата над Франция, в Германия се възцарява едно особено вътрешнополитическо напрежение, понеже не се знае какво ще става оттук насетне. Режимът решава да не се осланя само на пропагандата и обявява значително повишение на заплатите, освобождавайки от данъци и социални отчисления работата през почивните дни и нощем - една придобивка, която е валидна и днес. Когато през есента на 1941 година германските армии са отблъснати край Москва, Хитлер оповестява 15-процентно повишаване на пенсиите и въвежда безплатни здравни осигуровки за пенсионерите. И още. Около Коледа на 1942 година вече се вижда, че 10-годишнината от идването на Хитлер на власт ще съвпадне с очертаващото се поражение край Сталинград. По този повод Хитлер измърморва пред Борман: "Най-голям ефект ще има, ако през тези дни осигурим на германския народ повишаване на хранителните дажби и други придобивки." Много показателно е и записаното от Гьоринг в личния му дневник през лятото на 1943, когато Италия сменя съюзниците си: "Ние трябва да се обвържем с народа още по-социалистически. Народът винаги трябва да знае, че ние сме неговите справедливи и щедри управници." Примери - колкото искаш. Всички те доказват, че националсоциалистическото ръководство перманентно се е борило за общественото мнение, че непрекъснато се е взирало в политическия барометър и се е стараело отново и отново да завоюва всеобща подкрепа."

по Ди Цайт, излъчено по Дойче веле

Александър Андреев