Димитър Киров -
вулканът от емоции

Преди дванадесет години отидох за първи път в дома на Димитър Киров в Пловдив. Попаднах в истински негов музей... Художникът има точна преценка за своето творчество и без никакви колебания определя етапните си произведения. В този смисъл за изкуствоведа е удоволствие да разглежда картините му и да ги съпоставя според времето на създаването и стила. А уредникът на негова изложба с ретроспективен характер няма нужда дълго да обмисля кои произведения да включи в нея и да обикаля държавните художествени галерии и частните колекции, за да ги събира. Само трябва да се съобрази с изложбеното пространство. Художникът с пълно основание споделя: "Тези, които ме смятат за милионер, са прави. Аз действително съм милионер, защото притежавам най-голямата колекция от картини на Димитър Киров."
Тематичният диапазон на творчеството му само на пръв поглед е почти неизменен. Десетилетия наред художникът рисува музиката и балета, родния Истанбул и своя Пловдив, пластовете на историята и изгорелите икони, звуците от миналото и българската народна песен, Икар и Христос. През тези цикли неизменно преминава образът на любимата му жена, на неговата "вградена сянка" Ро.
Темата за Димитър Киров е главно композиционна схема, която предполага неизчерпаеми варианти за сюжетни, пластични и цветови решения. В тази рамка той буквално развихря енергичната си палитра в пулсираща материя, за която движеща сила е търсенето на равновесие между деструкцията на реалното и конструирането на нов образ. Картините на Димитър Киров са монументални като стил на изразяване и като въздействие. В тях можем да разчетем същите художествени принципи и похвати, които са типични и за неговите многобройни монументално-декоративни произведения.
През студентските си години художникът често рисува камерни по формат градски пейзажи от Пловдив, Търново и София, интериори и портрети. Част от тях присъстват в изложбата като мозайка, която ни дава ключ към живописния натюрел на Димитър Киров. В началото на 60-те години той създава произведения, които притежават неоспорими качества на богата живописна култура и талант. Те обаче не се вписват в общоприетите критерии и дори предизвикват скандални официални реакции. Ярък пример са "Конете" от 1962 - една творба, която днес приемаме за емблематична по отношение на артистичната свобода, без която изкуството не би било възможно.
Пластичният език на художника до началото на 70-те години се характеризира с четливо изграждане на детайлите и с предпочитание към класическото цветово решение. Следва период на промяна - неговите монументални и кавалетни произведения придобиват мощна "симфонична" звучност и като активност на формоизграждането, и като колорит. Това е началото на тематичните цикли, за които вече стана дума. В същия стил са работени и портретите на известни български и френски творци, които за художника не са просто модели, а легенди - Дечко Узунов, Багряна, Татяна Лолова, Иван Спасов, Нешка Робева, Сезар, Марсел Марсо.
Известен е фактът, че в ранната утрин на всеки свой рожден ден Димитър Киров рисува картина, която е собственото му поздравление за празника. Емоционалните му състояния са разнообразни, но най-често тези платна са автопортретни изображения или алегории на Разпятието. Навярно защото битието на един творец се простира между себепознанието и философията за мисията на Човека.
Димитър Киров е личност със забележителна жизненост. Неговото всекидневие започва с правенето на изкуство и завършва с разговорите за изкуство. Преди време го попитах дали е религиозен. Отговори ми така: "Религиозен съм от гледна точка на изкуството. То е моята религия. То е най-високата религия, след като и църквата си служи с него, за да крепи устоите си. Значи изкуството е по-високо и от Господа!... За такава еретична мисъл едно време на кладата са горили..."

Весела Христова-Радоева





По повод юбилейната ретроспекция на художника в СГХГ