Интернет - Общество - Култура
е тематичният фокус на съставения от Орлин Спасов 3-4 брой за 2004 на сп. "Социологически преглед".
Текстовете във всички досегашни (съ)съставителства на учения генерират удивителни вълни от препратки към себе си в последващите ги публикации - и на практика произвеждат онези репери и теоретична база, чрез която у нас се обмислят действително парливи медийни събития. Това следствие на "Медии и митове", "Медии и преход", "Вестник 'Труд': Лидерът", "'24 часа': Вестникът", "Quality press in Southeast Europe", прочее, сочи не само умението на д-р Спасов да подбира автори, но и личния му изследователски мащаб. А и "Интернет - Общество - Култура" на "Социологически преглед" не стъпва на голо поле в неговите интереси - през 2003 заедно с Христо Тодоров Орлин Спасов ни предложи сборника "New Media in Southeast Europe".
Защо този брой на академичното списание е важен за всички нас? Перифразирайки небрежно Бурдийо, ще кажа, че в достигналото висока степен на еволюция интернет пространство все повече няма да има място за тези, които не знаят социологическите аспекти на историята му и всички онези мисловни революции, до които те са ни довели...
В дял "Дигитална среда, общество и всекидневен свят" четем Марк Постър с "Потребление и дигитални стоки във всекидневието" и Герхард Вагнер със "Световното общество като общество на мрежите. За употребата на метафори във всекидневието и социологията". В дял "Интернет-култура - философия на мрежата" четем префинените текстове на Богдан Богданов "Култура и интернет-култура", на Ивайло Дичев "Е-топии. Фантазмът WWW", на Боян Манчев "Протей и протезите. Предварителни съображения за антропологическия анализ на новите медии и интернет", на Георги Лозанов с "Интернет-предчувствия". В дял "Интернет право и делиберативна демокрация" четем Нели Огнянова със "Законите на интернет и бъдещето на правото" и Стилиян Йотов с "Делиберативната демокрация и интернет". В дял "Интернет в България: тогава и сега" четем Хуан Роджърс и Иван Чалъков с "Компютърните мрежи като въплъщение на социални мрежи: ролята на националните научни общности за развитието на интернет в България и САЩ", Орлин Спасов с "Интернет в България: другият преход", Йордан Ефтимов с "Форумите в електронните издания на българските вестници и новите общности" и Калоян Харалампиев с "Анкетите в интернет: възможност за статистически изводи и интерпретиране на резултатите". В дял "Интернет в Югоизточна Европа: няколко кадъра" четем Франц Трчек и Петер Стерле с "Къде е Е-Словения? Пространствени кластъри на информатизацията в Словения", Мицос Билалис с "Преодомашняване на националното минало: визия и носталгия в гръцките лични дневници" и Асли Тунч с "Усилване на гражданската ангажираност по интернет: три НПО в турски контекст". В дял "Нашето интервю" четем разговори на Орлин Спасов с Мануел Кастелс - "Изпитвам морално задължение да казвам каквото зная", и (заедно с Николета Еленкова) с Ивайло Знеполски - "Нищо не може да замени общуването с книгата". В дял "Интернет, разказан през социологическите изследвания", четем коментар на Ана Томова на данни от Агенция "Алфа Рисърч" за развитието на интернет в България. Броят съдържа още важни страници, от които ще отбележа само интервюто с Питър Бъргър, в което той заявява, че модерността поражда не секуларност, а плурализъм.
Бих продължил с акценти върху "Интернет - Общество - Култура", но се боя, че през интернет в компютъра ми пак влезе вирус и се налага да прекъсна... Да прекъсна за антивирусна програма или за четене на новия "Социологически преглед":))

М.Б.