Актьор от щастлива фамилия
Йосиф Сърчаджиев чества на 12 май т. г. своята 60-годишнина с най-новия си спектакъл и в това виждам жест на кураж и авантюра, които съпътстват цялата му пребогата творческа съдба. В "Опечалената фамилия" на Бранислав Нушич (и смешна, и тъжна постановка на Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала") той играе някаква странна Леля, която трудно говори на грубия език на повечето от персонажите. Тя сякаш идва от друг свят, носи неочаквана пластичност, небитова отнесеност и очарование. Малката му роля в тази паметна вечер беше голямото завръщане на Йоско след кратка пауза, след болезнено, но очевидно и пречистващо премеждие, което принцът на театъра ни артистично и храбро преодолява.
Той е от онези посочени от Бога творци, които щедро черпят от няколко резервоара: на сценичното обаяние, на интелектуалната дълбочина, на театралната пъстрота, на играта.
Йоско, гневният присмехулник, заразителният фантазьор, един от малцината пробудени в съсловието, успя като никой друг да прегърне цялата зала и да ни накара да се почувстваме - нещо толкова рядко! - като част от по-добра и човеколюбива общност. Каза ни го и в прав текст: Вие (широк жест към залата) сте перата на шапката на Сирано, онзи с големия нос, онзи с голямата, всеобемаща любов...
Само част от тази любов колегите успяха да му върнат в пролетната вечер. На такива като Йосиф Сърчаджиев сме вечни длъжници.

Никола Вандов