Препечатка без коментар
Срещите за Европа на културата, които се проведоха на 2 и 3 май т. г. в Париж и които събраха близо 800 интелектуалци и артисти, дошли от двайсет и петте страни-членки, позволиха на езиците на Данте, Шекспир, Гьоте, Песоа или Сервантес да отекнат в "Комеди Франсез".
В разгара на кампанията за референдума върху европейската конституция, политиците тържествено препотвърдиха значението, което придават на културата. "За всички европейски нации тя не е вторична или добавъчна дейност, а основна ценност", подчерта Жак Ширак. Жозе Мануел Баросо, председателят на Европейската комисия, откликна: "Културното измерение не трябва да се схваща като разкрасяване на фасадата, за да бъде въприета някаква бюрократична постройка или да бъде компенсиран някакъв политически недостатък. Напротив, тя е основна съставка на европейския градеж и условие за неговия успех." Господин Баросо припомни убеждението си, че "в скалата на ценностите културата стои преди икономиката".
Рьоно Дондийо дьо Фабр, министър на културата и комуникацията, декларира, от своя страна, че неговите 24 колеги от Европейския съюз имат една и съща визия за културата: "Ние няма да признаем компетенции на Световната търговска организация в областта на културата и ще утвърждаваме компетенциите на ЮНЕСКО" - където сега се дискутира разгорещено една международна конвенция върху културното разнообразие - подчерта той. "Културата не е само духовна притурка, за нашата страна тя е резервоар от дейности, влияние и експанзия, който предполага средства", прибави министърът.
Пламенни са тези публични изповеди. И все пак, въпреки историята на Стария континент, бащите-основатели на Европа започнаха със създаването на икономически съюз. Половин век културата беше в най-добрия случай алиби, във всички случаи обект на безразличие от страна на европейските институции.
Американците разбраха много по-бързо от нас до каква степен културата може да стане значителен икономически залог - киното всъщност се превърна за тях в основния експортен пункт, аеронавтиката е след него - и те доста благовременно нагодиха след Втората световна война плана Маршал към свободната циркулация на стоки.
Докато Европа анализира болежките си и все не може да се гордее с реализациите си, американците въобще не се терзаят: 50% от филмите, излъчвани по телевизията в Европа, са американски, 9 от 10-те най-превеждани писатели в света пишат на английски, 85% от местата в киносалоните по света обогатяват филми, произведени в Холивуд. Пазарният дял на филмите "made in USA" е достигнал 71.8% средно в стария континент през 2004 година. Да прибавим, че тази хегемония се засилва с всяка изминала година, във всички области - кино, пластични изкуства, литература. Всички тези поучителни цифри нищо не значат: длъжни сме да отбележим, че културата е онеправдана финансово на европейско равнище. До степен да прилича на една посредствена променлива, използвана за спазаряване. Програмите, които са специално посветени на културата и аудиовизията - Culture 2000 и Media - представляват по-малко от 130 милиона евро годишно в един Европейски съюз с 25 члена, или 28 евроцента годишно на глава от населението.
"Това е половината от бюджета на Гьоте институт", подиграва се Бернар Фокрул, директор на "Theatre de la Monnaie" в Брюксел. Наистина тук трябва да се прибавят структурни фондове, които участват със съществен дял във финансирането на културни проекти.
Във Франция, например, европейското ко-финансиране за подобни проекти от четири години достига до 160 милиона евро. Те служат по-специално за финансирането на реставрацията на исторически паметници, за обновяване на зрителни зали или за изграждането на сложни технически апаратури за културни нужди. Сумата на европейските средства, отделяни за култура, се изчислява на около 400 милиона евро. Малко е. Още повече, че част от тези пари ще е предназначена за новите страни-членки.
Ножицата между политическите речи - които прекрасно твърдят и потвърждават, че "културата не е стока като другите" - и влаганите средства е широко разтворена. Толкова разтворена, че председателят на Европейския съюз, люксембургецът Жан Клод Юнкер бе първият политик, който по време на Срещите за Европа на културата апелира "да измъкнем европейския бюджет за култура от неговата посредственост". Той бе последван от Жозе Мануел Баросо, за когото този бюджет "не е на висотата на амбициите, които би трябвало да проявява Европейският съюз". Европейската комисия вече показа готовност да направи усилие за периода 2007-2013 година, за да се достигне до 0.15% от бюджета на общността, или малко по-малко от 45 евроцента годишна на глава от населението.
Жан Клод Юнкер призова в същото време творците да се обърнат към министрите на различните страни-членки на Европа, та това финансово усилие да се осъществи и на национално ниво. Робърт Палмър, президент на асоциацията Европейски културни столици, находчиво напомни, че "от 25-те държави, 14 са намалили миналата година своя бюджет за култура". Режисьорът Анджей Жулавски замечта за една Европа, в която "всяка страна ще отделя най-малко 1% от националния си бюджет за култура"...
Предложение, което би служило едновременно на Европа и на нейната култура и би помогнало да се попълни "празнотата на политическото", дефинирана от психоаналитика Жак-Ален Милер, който по време на Срещите скърбеше, че "Европа оплаква своята липса на душа и зове културата на помощ".

Le Monde, 11 май 2005

Никол Вюлзер