Болестта телевизия

Телевизията е като проказа: пипне ли те, няма отърване. Колко хора изпопадаха и пак се изкачваха на екран, вероятно (не)разположени в невъзможността да издържат за дълго далече от студиото. Например Иван Гарелов: в "Нова телевизия" не успя да се разбере с шефовете, разделиха се и макар че вече не е "Мистър "Панорама", стана "Бай "Вот на доверие" и се справя добре. Марта Вачкова също не устоя на привлекателността на телевизията и след края на "Каналето" се върна със "Защо не?" Да не говорим за Гала и Къци Вапцаров, които - облъхнати от болестта телевизия, в нея намериха себе си и своето житейско амплоа. Май само Милен Цветков е достатъчно силно имунизиран, та е способен да излиза и влиза през тв портите когато си пожелае. В това отношение му съперничи единствено Бетина Чампоева-Жотева, но при нея телевизията не беше призвание, а страдание, така че по-добре и за двете страни, че се разделиха по взаимно съгласие.
Телевизията има, изглежда, свойството не просто да разболява този, който по случайност или нарочно се е заразил от бацила й, но и да му дарява тв идентичност, от която да не може да се отърве. Става дума, разбира се, за публична идентичност, но знаем, че тя има това свойство да обгръща така личността, че да я лишава от всяка друга - припознавана е единствено като такава и такава. Добър пример е Влади Карамфилов-Въргала: ако и да се опитваше да се изхлузи от маската на мутра с ланци - образ, наложен му тъкмо от телевизията - не успя; и в предаването "Шаш" отново бе при(из)нуден да се яви в същата си идентичност. Къци си остана еуфорично-глуповатичкият водещ от "Невада", а Гала - кукличката от същото шоу със същите еуфорични характеристики, които тя - за съжаление - разпростира и към предавания, съвсем неподходящи за играенето на тази роля като "Имате поща" например. Само обръгнали на публичността, с яки мишци и обветрена кожа като Иван Гарелов и Александър Авджиев могат да си позволят да са различни и това да не се отрази на имиджа им.
Николай Георгиев, бивш водещ на "Руска рулетка" по Канал 1, не е от тяхната ложа. Спомням си едно негово интервю, в което казваше, че мечтата му съвсем не била да е тв лъв, а да се отдаде на анализи на политика. Не би: в последното вероятно не му е провървяло кой знае колко, а за първото май просто не е казвал истината. Защото пак го виждаме в ролята му именно на тв лъв, ако и доста пооскубан - да води телевизионната игра "Богат или беден" по Ринг ТВ. Играта не е нищо особено, естествено, задават се въпроси, отборите трябва да им отговарят, вкаран е елемент и на зрителски вот - със SMS-и се решава кой да върти "Колелото на съдбата". Отборите са съставени предимно от спортисти, а въпросите са в три кръга - първи за обща култура, втори за краткотрайна зрителна памет и наблюдателност, трети за познаване на музикално произведение, предимно поп. Не е обаче толкова интересна самата игра, колкото нейният водещ: той не е успял да устои на вируса на телевизията и въпреки предишните си заявления, отново му се е поддал. Като екранът не е бил от значение, важното е било все пак да има екран. А дали ще е на Канал 1, където те гледат милиони, или на Ринг ТВ, където в най-добрия случай твои зрители са няколко хиляди - това не е важно. Болестта телевизия се е просмукала вече в кръвта и от нея спасение, както личи, няма никакво. Единственото спасение е да й се отдадеш пак, независимо дали това отдаване ти носи престиж. Въпросът е да си на екран, да те виждат, да се появяваш: едно разбиране за успеха, който, ако не е обект на окото, не е никакъв успех.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин