Remix култура
Особеностите на свободната култура и възможностите пред съвременните творци да наблюдават развитието на собствените си произведения представи на своите лекции Лорънс Лесиг, професор по право в Университета в Станфорд (САЩ). Той бе в България по покана на Програмата на ООН за развитие и "Интернет общество - България". Лесиг е световно име в областта на регулацията на киберпространството, автор е на редица книга като "Бъдещето на идеите", "Кодът и други права на киберпространството", "Свободна култура", която е достъпна и онлайн - http:// www.lessig.org. Той е сред прокламаторите на идеята, че в Интернет трябва да се постигне консенсус между пълната свобода на словото и гарантирането на обществените приоритети в области като защита на личните и социални интереси, борбата срещу киберпрестъпления от всякакъв порядък, срещу кибертероризма, отхвърлянето на расовата и етническа омраза, на насилието върху личността във виртуална форма, икономическите, финансови и интелектуални вреди.
Пред българската публика проф. Лесиг представи своите виждания за свободната култура и популяризира използването и у нас на Creative Commons лицензите, които дават възможност за безплатна употреба и разпространение на интелектуална собственост. Според него съществува разграничение между културата с "изключителни права", характерна за настоящата система на авторски права, при която има целенасочено и повсеместно ограничаване на ползването на културни продукти и културата без "изключителни права", при която има свобода на разпространението. Като пример за свободна култура Лорънс Лесиг посочи популярната търсачка Google, която няма да съществува или поне не в този си вид, ако трябва да спазва авторските права и да взема разрешение от всеки собственик за анексирането на страницата му. В допълнение Лесиг въведе понятието remix, което трябва да се разбира като креативен и демократичен потенциал за обмен между творците - създаването на културен продукт (филм, музика, книга) от един творец и възможността за преразказването или ремиксирането му от друг. Подобно поведение се явява по-близко до свободния и нерегулиран начин, по който обществата традиционно възпроизвеждат култура. За сметка на това културата на "изключителните права" е средство за осъществяването на комерсиалните цели на различни продуценти (например от музикалната и филмова индустрия), което обаче се явява заплаха за развитието на културата като цяло и за системата на образованието, както и за креативността на съвременните творци. Според проф. Лесиг никога досега правото не упражнява такъв контрол върху културата, като всеки опит за реформа (специално в САЩ) е възприеман крайно негативно. Затова той смята, че се налага преодоляване на скептицизма на хората по отношение на нужните промени и постигането на баланс между културата на "изключителните права", която сега е преобладаваща и свободната култура.

Мария Попова