Към логиката на измамата

Каква ли логика бихме могли да открием в измамата? Това е първият въпрос, който бихме си задали, виждайки предизвикващото любопитството ни заглавие на книгата на Александър Гънгов "Логика на измамата". Подобно интелектуално предизвикателство, но вече и към способността ни да разкодираме и устояваме на все по-рафинираните и трудно разпознаваеми начини за манипулация, използвани от субектите на публичното говорене, се крие в нейното съдържание в търсене на отговор на този въпрос.
В съвременното, ориентирано все по-ясно към консуматорството, като основна цел на нашето съществуване общество, се създава много благоприятна среда за измама, инициирана от големите корпорации, различните правителствени и неправителствени организации, които с посредничеството на медиите и тяхната манипулативна мощ имат за мишена гражданите - от най-лековерните до най-скептичните, приспивайки активната им обществена позиция и превръщайки ги в "свободно избиращи" потребители, създаващи и поддържащи безпроблемното функциониране на машината на консуматорското общество. Средствата, използвани за постигането на тази цел, са изключително разнородни и отчитат както степента на нашата наивност, образованост, опитност, така дори и различията в традициите. Именно наличието на подобна манипулативна среда, създадена и умело използвана от участниците в публичния дискурс, провокира интелектуалната бдителност на Александър Гънгов, за да се превърне в предмет на изследване в неговата "Логика на измамата".
Същинското изложение на това изследване е изградено върху основата на отделни концепции и възгледи на Барт, Бурдийо, Маркузе, Елюл, Бодрияр и Бауман, обединени в настоящата книга поради приноса им за разкриване на различни видове способи за манипулиране на адресатите на публичното говорене чрез нарушаване по един или друг начин на логическата правилност.
През призмата на семиотичната концепция на Ролан Барт Александър Гънгов разкрива как знакът бива превърнат мит, служейки по този начин за целите на манипулацията. Или казано другояче, анализът на Барт дава възможност за изваждането на бял свят на различни способи, чрез които рекламните и маркетингови корифеи успяват да изкривят смисълa на понятия, които съдържат в себе си културно-исторически наслоения, по начин, по който да бъдат изпразнени от тях, за да им се придаде вид на факти с универсална значимост. По този начин биват създавани желаните значения на търсения, било от рекламата, било от поръчителя на политическата кампания, ефект. Блестящ пример за използване на подобен способ авторът открива в оправдаването на намесата на международната общност във вътрешните работи на бивша Югославия. В случая гражданските права, към които спада правото на самоопределение на малцинствата, бяха представени като универсални човешки права, което значително улеснява по-нататъшната аргументация по намесата на международната общност. Съвсем другояче би стоял въпросът, ако обект на защита бяха гражданските права на хората, до които се достига в процес на историческо развитие, а не са надисторическа универсална даденост. И ако неспазването на логическата правилност за манипулативни цели в областта на рекламата води до убиване на мозъчни клетки у нейните потребители, то в други области, както виждаме, може да доведе до по-опасни и дори съдбовни последици. (Всъщност може да се спори дали и първото е не по-малко опасно.)
Съзнаваните и признати от членовете на обществото различия в социалния статус на гражданите, наречени от Пиер Бурдийо символен капитал, е друго мощно средство уловено от автора, което се използва от специалистите по реклама и политически кампании за нагаждане на контекста на истинността и неистинността за целите на манипулацията и измамата. По този фин начин установяваме как всички ние, осъзнавайки и настоявайки за различията между хората, било то физически, икономически, социални или културни, несъзнателно ставаме участници във формирането на среда за т.нар. символна манипулация, превръщаща човека в консумиращо животно.
Авторът открива явни нарушения на логиката в публичния дискурс и през призмата на симулакрума на Бодрияр. В името на организиране на обществото около консумацията и превръщането й в "естествена" цел за осъществяване на щастлив живот, хората, адресати на масовата комуникация, рекламата и политическите кампании, биват умело вплетени в тъканта на симулацията и ставайки елементи от нейния код, сами изграждат и поддържат симулираната реалност. Този рафиниран способ дава възможност следването на логическата правилност да бъде заменено с магическо мислене, което е идеална среда за разгръщане на манипулацията. Oще по-опасна последица за обществото е загубата на трансцендентното измерение, тъй като симулакрумът преобръща не само логическите структури, но и всички морални и естетически норми. От момента, в който капиталът се установява като най-мощен регулатор на обществените отношения, се изпразват от смисъл всякакви препратки към символния характер на езика и на междуличностните отношения.
Как след по-внимателно вглеждане се оказва, че при някои основни понятия, формиращи ядрото на обществено-политическия дискурс, като индивидуалност, свобода, свобода на избора и др., се извършва изкривяване и подмяна на първоначалния им смисъл; как причината бива подменяна със симптом, така както в анекдота за пияницата, който търсел загубената банкнота под уличната лампа не защото там я е загубил, а защото тази част на тротоара била по-добре осветена; как целите биват подменяни със средства, така както изграждането на граждани с активна социална позиция, основна цел на всяко демократично общество, е заменена с нейния сурогат - формирането на потребители и атомизирани индивиди, ни разкрива Александър Гънгов в края на своята "Логика на измамата" чрез социалните възгледи на Зигмунт Бауман.
И макар повсеместната измама, излизаща от посланията на тези, които обитават територията на публичното говорене, да става все по-всеобхватна и трудно уловима, авторът оставя лъч светлина като финал на своето изследване, предлагайки някои начини за съпротива, крепейки надеждата, че битката с измамата все още не е окончателно изгубена.
Чрез своята "Логика на измамата" Александър Гънгов ни убеждава, че логика в измамата има. По този начин той открива една неизследвана досега тематика и навлиза както в нова територия на мисълта, така също и стимулира интелектуалната и гражданската ни бдителност, за да можем да разкодираме и устояваме на всепоглъщащата ни измама, произвеждана от участниците в публичното говорене, прикрита зад добре обмислена и трудноразкриваема манипулация. В този смисъл "Логика на измамата" би била интересна за тези, които по един или друг повод по-професионално обитават територията на мисълта и полезна за онези, които негодуват срещу опитите да бъдат превърнати в "щастливи", "свободно избиращи" консуматори. Тъй като съм убеден, че читателите на "Култура" населяват точно тези две пространства, съм щастлив, че имам възможност да представя тази интересна книга именно на тях.

Радостин Тодоров





Александър Гънгов. Логика на измамата. Издание на Авангард Прима. София, 2004. Цена 6 лева.