Игралните филми са скучни

Борис Митич е роден през 1977 в Лесковац, Сърбия. Завършва масови комуникации и известно време работи като репортер за различни агенции. Постепенно събира пари, купува си видеокамера и прави независими документални филми под логото на собствен лейбъл - Dribbling Pictures. Дебютът му "Хубавата Даяна" (2003, 45 мин.) е фокусиран върху живота на циганите-бежанци в Белград, които се препитават с превръщането на стари ситроени (модел "Даяна") в идиотски возила, спомагащи им за по-голяма мобилност в безмилостната конкуренция при събирането на кашони, бутилки и метални отпадъци. Филмът обикаля над 50 фестивала за документално кино и печели десетки награди. Следва "Размерът на бутилката" - четири истории за чудотворното въздействие на домашната ракия. Проектът обаче остава незавършен - предстои да се заснеме финалната част, която да оформи пълната 52-минутна версия. Последният за момента филм на Борис Митич е "Unmik Titanik" (2004, 56 мин.) - стотината сърби, останали в Прищина след конфликта, посрещат новата 2004 в жилищен блок на "Програма Югославия", оказал се капан за тях през последните четири години. Авторът представи и двата си завършени филма на 10-ия фестивал на европейските копродукции.

- Филмите ви май се радват на голямо признание, въпреки че вероятно предизвикват доста полемики?
- Мисля, че точно полемичността им ги прави популярни. "Unmik Titanik" има награда от фестивала в Амстердам IDFA. Вчера беше представен в Мадрид, а преди няколко дни участва на фестивала за политически некоректни филми в Любляна. "Хубавата Даяна" преди това обиколи много фестивали по цял свят - Аржентина, Австралия, цяла Европа, дори Буркина Фасо (смях). Също така присъства във филмотеките на редица киноуниверситети в САЩ и Европа. Единствено в Русия не е показван, но се надявам, че до месец-два ще има премиера и там.
- Как се роди идеята за "Хубавата Даяна"?
- Четири години работих за агенция "Франс Прес" като репортер. Отначало периодично ходех при циганите да правя снимки с фотоапарат, после започнах да взимам и камерата с мен. И така постепенно натрупах материал за филм. Случаят с "Unmik Titanik" беше по-друг. Идеята дойде абсолютно спонтанно. Не исках да посрещам Нова година в Белград, защото ми беше писнало. Реших да отида до Прищина. Взех със себе си камерата, без да имам конкретна идея какво ще правя. В крайна сметка се получи така, че цяла нощ не спрях да снимам.
- Интересувате ли се от съдбата на героите след края на снимките?
- Да, разбира се. Циганите, които видяхте в "Хубавата Даяна", живеят на 200 метра от моя дом. Често минавам да се видя с тях, да поговорим за проблемите им. Повечето участници в "Unmik Titanik" живеят в един анклав в Косово. В самата Прищина вече няма никой.
- В Албания показвани ли са филмите ви?
- Да. "Хубавата Даяна" спечели голямата награда на "Dokufest Prizren/Kosovo". Преди прожекцията организаторите бяха леко притеснени как сръбски филм ще бъде приет от местната публика. Но от самото начало всички в залата започнаха да се смеят и накрая много от тях дойдоха да ме поздравят. Впоследствие филмът стана хит по пиратските тържища в цяла Албания. Зная, че хората много го харесват. Докато вторият ми филм, съвсем естествено, не е приет така добре от тях. Но все пак доста хора са го гледали, разговарял съм с албанци за него. Хубавото е, че не го смятат за антиалбански. Повечето се съгласяват, че е по-честен в сравнение с останалите сръбски филми за Косово, защото те обикновено са доста директни и не търпят полемики.
- Колко струват филмите ви? Вероятно държат рекорда за най-евтини...?
- Ха-ха. Да, вероятно. И двата филма, както знаете, съм снимал сам, със собствената си MiniDV камера и съм ги монтирал на компютъра вкъщи. За "Хубавата Даяна" най-големият разход бяха 100-те марки, които дадох за една от колите. Горе-долу още толкова отидоха за бензин, сандвичи и бира. "Unmik Titanik" беше сниман по същия начин с разликата, че накрая за "постпродукцията" ми дадоха пари от фестивала в Амстердам. За тези неща по принцип не бива да се говори, но беше смешно - питаха ме колко искам, аз на шега казах 60 000 евро. Те казаха: "Супер! Това е много евтино за нискобюджетен филм! Ето ти 15 000". И аз криво-ляво се съгласих (Смях).
- Чух, че си имал намерение да ходиш в заводите на "Ситроен" и да предлагаш "Хубавата Даяна". Има ли подобно нещо?
- Да, така е. Освен в Париж, завод на "Ситроен" има и в Белград. Исках сръбският да финансира DVD изданието на филма, а френският - кинокопие. Идеята ми беше с всеки продаден нов ситроен да се подарява и DVD с филма. Все още не съм се отказал от това намерение. Технически е малко трудно да се изпълни, но ще видим.
- Какво представлява новият ви проект?
- В него става дума за сърби, които пишат афоризми. Те са свързани помежду си - стара, луда компания. Невероятно забавни са. Първия епизод ще снимам следващия уикенд до едно село във Войводина, което всъщност се намира под водата. Ще заведа трима души, които ще разправят афоризми за него. Така ще започне филмът, пък после ще видим какво ще стане. Доста по-сложно е от предишните два - трябват ми две камери, осветление, три микрофона... Този път наистина са нужни поне 50-60 хиляди евро. Смятам да започна със собствени пари - надявам се впоследствие да се заинтересуват от някои телевизии или пък фестивали и така да завърша нещата.
- Тук нещо впечатли ли ви като документалист?
- Преди този фестивал съм идвал в България само веднъж - през 1992 за мача на "Цървена звезда" срещу "Сампдория". Загубихме нещастно с 1:3. Още тогава София ме впечатли със специфичната си атмосфера и културното си наследство. Радвам се, че това се усеща и днес. Иначе никога не съм снимал в чужбина и нямам никакво намерение да го правя. Просто не е честно. Не е възможно да бъдеш погълнат от историята, да симпатизираш на характерите, да покажеш тяхната си истина. Един чужденец никога не бива да претендира, че е толкова компетентен. Дразня се, когато някой дойде при нас и се опитва да покаже живота реално - никой не може да избяга от предразсъдъците си.
- Събитията в страната ви тук често се изкривяват от медиите. Има ли според вас проблем в отношението между българи и сърби?
- Не. Абсолютно не. Проблемите са между нас и албанците.
- Имате ли намерение да снимате някога игрално кино?
- Не. Игралните филми са скучни и глупави. Обичам истинските неща.

11.05.2005 г.

Разговора води Олег Константинов



Разговор с
Борис Митич