Университетът в Олбани и всичко останало съдържа непретенциозните бележки на проф. Александър Шурбанов, породени от едногодишния му академичен престой в САЩ (УИ "Св. Климент Охридски"). Авторът се "разхожда" с читателя из Олбани, съобщавайки тихо и лаконично своите наблюдения. Тонът е доверителен. Намекът е надеждното реторическо сечиво - аз-ът е преживявал достатъчно дълбоко, за да си позволи този похват.
Книгата предполага да е отзвук от изследователското и преподавателското призвание на проф. Шурбанов, но "Университетът в Олбани..." признава и поетическата си подхрана. В най-добрите й страници читателят бива обсебен от предпазливата прозрачност, свойствена за хуманистичната лирика на Шурбанов. От мечтателната тяга към живот в естеството.
Тематично книгата прекосява наука, политика, екология... И през цялото време читателят усеща покоя на университетското всекидневие, работлив покой, внимателен покой. Особен интерес за него представлява буквалната симетризация на образователната философия в Олбани и архитектурното решение на университета.
...Предпочетох да отбележа как пише проф. Шурбанов, защото предметът на книгата му дискретно предпоставя неприятни сравнения с българските висши учебни заведения. Но това е още един повод прочитът на "Университетът в Олбани..." да предизвиква здравословни пориви към промяна тук, сега.

М.Б.