На 25 април се навършиха 90 години
от рождението на Любомир Тенев

До Професора
Там, където е



Мили, мили Професоре,
Не просто вярвам, а знам, че това писмо стига до вас. Както знам, че във всеки от животите ни има по 10 срещи (или 11) важни, не първи и не последни. Знам, че сте добре и се усмихвате. И тази раздяла е временна, както раздялата с невидения ми брат, с милите ми баби. Знам, че обикновено или изпитваш респект, или обич. Вие сте срещата ми, която сля тези две чувства. Знам, че обикновено не си даваш сметка колко е скъп човекът, докато той е още тук. Знаех, че миговете близост с вас са дар и тогава.
Не знам какво стана с театрознанието след вас (а и кой се интересува?), но светлината, омагьосването и блясъка от него отнесохте със себе си. Знам, че докато съм тук, ще помня гласа ви, с който ни внушавахте онези думи на Оскар Уайлд: "Критиката е свещ, запалена от друга свещ". Това бе заклинание. И прокоба. Защото как да запалиш свещ от мрака? И как да запалиш свещ от лумнали огньове? И каква част от пътя осветява една свещ? Но всичко това е суета. Не е суета онова, което се случва между хората, докато се взират един други на светлината на свещите.
Помня смеха ви, ръцете ви, тортите гараш, кафенето на Писателите, обожанието на актьорите, смесените чувства на колегите ви, начина, по който Гърбето, портиерът на ВИТИЗ, ви връчи заповедта за пенсиониране, осанката, с която плувахте сред нещата, леко отстранен, леко ироничен, никога патетичен, сиянието...
Наскоро гледах отчайващо долно представление в близък на сърцето ви театър, прибрах се разболяна у дома и си помислих: "Слава богу, че Тенев не може да го види." Дали такъв вид падение имахте предвид, когато веднъж над любимата торта ми казахте: "Няма какво да се лъжем, миличка, театърът умира." За театъра не знам. Вие сте с нас. В деня, когато това писмо бъде отпечатано, ще бъдем в дома ви, при вашата Беба, ще има гараш, ще запалим свещ. И ще сме заедно.
Честит рожден ден! Не се тревожете за нас, безбройните ви ученици - всеки стана онова, което избра. Не ни предстоят разочарования - очарованията останаха в друга епоха.
Прегръщам ви силно, силно, дъщерински. Обичам ви завинаги!

Аве

P.S. Златната запалка, която неизменно носехте, за да кавалерствате на дамите, с вас ли е? Там пуши ли се?

P.P.S. Поздравете Гочо, когато беседвате, вървейки по зелените поляни към брястовете, където е поседнал Антон Павлович. Виждам ви. Прекрасно е.