Изключително важна книга за настоящия хал на българското музикантство. Защо?
Защото ни разказва Георги Тутев, един герой на духа, човек, който отстояваше мечтата си всекидневно, всекичасно, по немски честен и упорит, по български стеснителен, избухлив и нежен. Докато си отиде. Един аристократ по отношение на парите или по-точно - на липсата им, който винаги създаваше комфорт за колегите си в наситената с десетилетна история обстановка на дома си. Тутев респектираше без никакво усилие, респектираше дори музикалните еснафи, дори те усещаха, че не са от тази категория. А в същото време споделяше изненадващо неща от живота си като на близък човек. Със специфичното си чувство за хумор, в което винаги имаше нещо още, нещо недоизказано...
Точно такива са разказите му в тази книга, съставена от съпругата му Мара Чапанова. Словото на Тутев е точно толкова непреднамерено, естествено и важно, колкото и всичко друго, което той свърши в българската музика като композитор, диригент, създател на Дружеството за нова музика в България и фестивала "Музика нова". Дали бе последният мохикан? Времето ни убеждава в това - Дружеството и Фестивалът в момента не съществуват; целият му труд бе "похарчен" в началнически амбиции, еснафско съперничество и немукаетлък.
Думи за Тутев от Киприана Беливанова (с основна заслуга за запазване словото на Тутев в разговори с него), от неговите най-близки приятели, с които сигурно пак си пие кафето - Константин Илиев и Лазар Николов, от музиканти, артисти, философи... Думи, които не са празна апологетика, а разкриват същност, пласт по пласт, детайл по детайл. Тази книга се чете много пъти. И всеки път откриваш едно или друго, което те води към трето. Такъв беше и контактът с Георги Тутев. Книгата е нашият следващ шанс за това.

Ек. Д.