Кога ще имаме визионерска Европа?
Масивното разпространяване на текста на проекта за Европейска конституция* само ще да увеличи объркването и колебанието. По същия начин, по който от Библията, Корана и Евангелията се вадят най-противоречиви аргументи, привържениците на "Не"-то вадят негативните елементи от конституционния текст, докато привържениците на "Да"-то вадят позитивните елементи. Оттук за несигурния гражданин идва увеличаването на несигурността, а с несигурността - и предразположението към отрицателен вот.
Всъщност, да се концентрираш изключително върху един текст е порок на мисълта. Смисълът на всеки текст се изяснява само когато се разбере неговият контекст, а в нашия случай единствено контекстът позволява да се направи изборът. Какъв е контекстът? Той е исторически, той е и актуален.
Историческият контекст ни води към първоначалната идея. С цел да се сложи край на двете самоубийствени войни на ХХ век, "бащите-основатели" започнаха да подбуждат към политически и културен съюз, който да обедини нациите ако не във федерация, поне в конфедерация.
Съпротивата на национализмите, по-специално на френския, възпрепятства през 50-те години създаването на каквато и да е наднационална институция, тя отхвърли по-специално Европейската общност за отбрана.
Тъй като през 50-те години Западна Европа преживяваше забележителен икономически растеж, също като пълноводната река, която, срещайки гранитно препятствие, образува меандър, за да го заобиколи, европейското политическо течение образува един икономически меандър; той изработи общ пазар, който в крайна сметка получи разцвета си с общата валута.
Чак днес обаче става ясно, че Икономическа Европа е само джудже, почти само политически зародиш - и това се случва във време, когато от умиротворяващата и новаторска роля на Европа има все по-голяма нужда в един планетарен контекст, самият той все повече и повече раздрусван и хаотичен; и това се случва във време, когато съзнанието за общност по съдба би трябвало да се наложи срещу континентални сили като САЩ, Китай, Индия, Латинска Америка - не толкова, за да им се противопоставим, а за да наложим собственото си съществуване като европейска единица.
И тъй, струва ми се, историческият контекст и планетарният контекст ни налагат въпроса: трябва ли Европа да се роди политически или обратното, тя е осъдена да си остане пазар.
Докато отрицателният вот би стимулирал противопоставянията между суверенисти и европеистки привърженици на един нов договор, между троцкисти, комунисти, фабиюзианци, емануелисти, вилиеристи и льопенисти**, приемането на Конституцията ще надхвърли разнородния характер на привържениците на "Да"-то...
В този контекст е по-добре да приемем тази Конституция, с недостатъците и качествата й, с нейните липси и пропуските й, отколкото да няма въобще Конституция, защото тя ще заложи една институционална политическа основа, върху която заспалата политическа динамика би могла да бъде съживена.
Истинската трудност на "Да"-то се състои в неспособността му да се извиси до политическото ниво, бих казал даже до антропологическото ниво, което ни разполага в света и ни възлага да играем роля сред планетаризираното човечество. Първо, масовото свеждане на политическото до икономическо - както вдясно, така и вляво, разглежда европейския проблем само като безработица, заетост, растеж, покупателна способност.
Но в икономическия план както противниците, така и привържениците на Конституцията намират подходящи аргументи, защото икономиката на Общността предлага и предимства, и недостатъци; защото брюкселската технокрация е вземала вредни, както и полезни решения; освен това включването в световния пазар поражда различни предимства, но и различни смущения в заетостта.
Но всъщност конституционната идея е разположена на друго ниво, на чисто политическо, а тъжната неспособност да мислим политиката и да открием път към бъдещето тежи негативно върху референдума.
В тази наша неспособност, в това празно пространство именно непосредствените, частни, корпоративни, напълно лишени от хоризонт сметки подтикват индивиди и групи да мислят глобалните проблеми от гледна точка на частични и секторни интереси.
Липсва нещо, което би могло да натежи положително при вота - липсва съзнанието за общност, чиято съдба е да строи. Това е съзнанието за голямото предназначение, което Европа би трябвало да открие за себе си и за света. Това е съзнанието, че при заплаха от война на цивилизации и/или религии, Европа би могла да се възправи като умиротворяваща сила, защото носи в себе си мултикултурно и мултирелигиозно мирно разнообразие, защото - в края на краищата - носи в себе си истински универсализъм.
Това е желанието да скъсаме окончателно с цивилизацията на силата и да се впуснем в една цивилизация на срещата и на диалога. Това значи да открием път за спасение на човечеството.
Тъй като космическият кораб Земя е тласкан от четири неконтролирани мотора - наука, техника, икономика, печалба - той се отправя в посоката на количествения растеж, а този растеж води към деградация на биосферата и в крайна сметка към катастрофа.
А Европа би могла да бъде носителка на модел, основан върху качеството на живота и върху това, което Аристотел наричаше добър живот. Разбира се, всичко това би изисквало мисъл, осъзнаване на необходимостта и на трудността да сменим пътя. Далеко сме още от това.
Ние сме в "политическата черна дупка", намираме се в невъзможността да схванем нашите контексти и самия контекст на референдума.
Един отрицателен вот би имал, според мен, отрицателни последствия. Във всеки случай той не би предизвикал хаос: ние сме в хаоса, той би го задълбочил, без съмнение. Но той би убил в зародиш Политическата Европа, единственото условие Европа да стане европейска. Тогава въпросът изплува ясно: Ще бъде ли Европа европейска, или ще си остане общ сук***?

Le Monde, 11.05.05

Едгар Морен

* Френското правителство предприе масирана кампания за запознаване на гражданите с текста на проекта за Конституция.
** Привърженици на политически лидери.
*** Закрит арабски пазар.