Отворено писмо до френските журналисти
Етиен Шуар, учител от Марсилия, е създал собствен сайт (http://etienne.chouard.free.fr/Europe), за да изложи своите "Граждански размисли по Европейската конституция". Сайтът става бързо популярен, според "Le Monde" е посещаван 25 000 пъти дневно. Тук публикуваме откъси от писмото му до двама журналисти от сутрешния блок на Radio France, като запазваме подчертаванията в оригинала.

Господин Стефан Паоли, господин Бернар Гета,

Ценя ви заради качеството и стремежа към безпристрастност на вашите анализи, от доста време вие ми помагате да разбера различни страни на живота, които ми убягват от пръв поглед.
Но напоследък съм учуден и загрижен, не мога да ви позная: по една особена тема, Европа, вие не приличате на себе си. Не откривам безпристрастността, която ви характеризира обикновено. Може би ще кажете, че изказът ми е малко груб, но аз наистина изпитвам към вас дълбока симпатия, отдавнашна близост, която не може да изчезне от едно избухване.
Та, ако човек ви слуша, излиза, че противниците на Договора са само "суверенисти", противници на Европа, мърморковци, дето все нещо им пречи - и по-специално Рафарен и Ширак - без да са чели текста и без да разбират историческата задача на Европа да пази мира, без да предлагат алтернатива и без да са помислили малко.
Стефан, Бернар (и всички останали журналисти),
вие ни обиждате по този начин - и това се случва цяла сутрин и по цял ден, тягостно е.
Сега, след като четох, мислих, писах, спорих - по "договора" в частност, но и общо, по изграждането на Европа (защото същинският нов и същностен дебат засяга именно изграждането на Европа, като се има предвид, че сме пред гласуване, което предлага исторически шанс, едничък шанс за противопоставяне), бих искал да поставя ударението върху един пункт, един-единствен и абсолютно детерминиращ, за който вие не говорите никога, абсолютно никога: този договор показва дълбоко отстъпление на демокрацията, започнало преди петдесет години, в полза на една неотговорна технокрация.
Бих искал да чуя вашето мнение именно по този пункт, но не да слушам старата песен да-да-да-да, нея вече я научих наизуст, тя въобще не отговаря на моите безпокойства.
Четейки "конституционния договор", който компилира петдесет години европейско изграждане, без въобще да се е допитвал до народите, и който най-накрая предлага резултата на тези народи за утвърждаване, намирам, че Европейският парламент има слаба нормативна сила (той дори няма инициатива за законите, той законотворства само под унизително попечителство чрез "съвместни решения" [този израз е шокиращ, когато не си го усвоявал години наред], той не е господар на бюджета и си е направо изключен от възможността да законотворства по главни въпроси, по които Съветът решава сам, заедно с Комисията, която си е "негова", тъй като е номинирана от него) и твърде слаба възможност за контрол, тъй като нито Съветът на министрите, нито Европейският съвет (на държавните глави) са отговорни пред някого: по този начин Комисията служи за "политически бушон" - да предпази тези, които решават наистина и които не рискуват нищо.
Виждаме размесване на властите в ръцете на една изпълнителна (Съвет+Комисия), твърде неотговорна власт; и почти пълна липса на противотежест на тази всемогъща изпълнителна власт - и най-дребното нейно регламентиране има все пак стойност, по-висока от националните Конституции на страните-членки.
Искам тържествено да ви споделя опасението си: с разделението на властите и на контрола върху властите две основни прегради срещу тиранията изчезват, вратата за произвола е отворена.
Защо никога не говорите за това? Какви ви става? Не мога да ви позная - вас, които обикновено сте били така цялостни, нюансирани, така загрижени да проникнете във всички стани на една винаги сложна действителност? Откъде тая слепота? Вие обикновено анализирате детайлно действителността или фикциите на чуждите демокрации, какво ви става, като стане дума за Европа?
Това, което казвам, не е нито ляво, нито дясно.
Но не е и някаква подробност, която можеш да минеш метър, понеже "нещата постепенно ще си дойдат на мястото". Това е в-а-ж-н-о: демокрацията не е предмет на договорки.
Нали?
Ако говорим юридически, не трябва да се казва, че "трудно е, ние сме много, ние сме много различни, нещата са предмет на компромис, постепенно ще ги оправим..." (тук чувам Бернар...); не е трудно, напротив, много лесно е да се запише, че Парламентът има инициатива за законите и че всички конституирани власти се отчитат пред него.
И проблемът стои по същия начин във всички страни: единственият източник на всички власти трябва да бъде народът. Оттук трябва да произтича всичко. Ако не, това не е демокрация. "Компромисът" по този основен въпрос би трябвало да е лесен, защото той се налага естествено.
Нещата трябва да се казват такива, каквито са: ако силата на Парламента (т.е. силата на гражданите) не е била вписана в договора, това въобще не е защото компромисът бил труден, а защото, за да го впишеш, трябва да имаш волята да го впишеш - сигурно това липсва.
Помислете малко по този въпрос, много ви моля.
Толкова лесно е да си управляваш без парламентарен контрол.
Нашите елити (вкл. журналистите) не се ли доверяват на демокрацията?
Отслабването на ролята на Парламента, т.е. на народа, без съмнение се обяснява с генезиса на текстовете - заобиколена бе фазата на Учредително събрание - независимо, избрано само за целта и разпуснато после; създаването на Европейските институции бе оставено на местните правителства, десни и леви, да го правят по силата на договори; писането на върховния текст бе поверено на лица, които са съдии и страни, т.е. тези лица са пристрастни.
Без съмнение това обяснява силното усещане, че европейските правителства - и леви, и десни - от петдесет години насам печелят от изграждането на Европа, като се освобождават - постепенно, подмолно - от парламентарния контрол.
Не е достатъчно да се отговори, че това не е нещо ново, че така си е от времето на Римския договор...
Вярно, не е нещо ново, но точно днес за първи път основните заинтересувани биват питани: за първи път искат от народите да одобрят този начин да се премине от национален суверенитет, скъпо извоюван преди 200 години, към европейски несуверенитет. В този исторически ден народите би трябвало да са абсолютно луди, за да си направят политическо харакири, утвърждавайки сами това отстъпление от парламентарния контрол, нали?
Какво мислите по това?
Прекрасната идея за една побратимена, по-сплотена, по-мирна, по-силна Европа минава задължително през демократични институции - аз съм съгласен моята лична част от суверенитета да се прехвърли от национално на европейско ниво, но всички власти задължително трябва да са подчинени на истински парламентарен контрол. По това не могат да се водят пазарлъци. Аз не съм готов на всичко за Европа, държа на защитеността си от властите.
И въобще не ме интересува, че демокрацията в Европа щяла да бъде на по-високо ниво по този договор, отколкото по предишните, не аз съм одобрявал тази тъжна пародия на демокрация, каквато е днешната технократска Европа; прекрасният аргумент, че отиваме от трън на глог, не може да ме убеди да се набуча. Съзнавам добре, че подписвам за 50 години напред - дали става дума за мен или за децата ми, аз не искам да изгубя защитата си от произвол, която имах на национално ниво. Четейки този договор, съм сигурен, че ще я загубя с преминаването на властта към Европа.
С тази Европа на "конституционния договор"
(цялото лицемерие лъсва в този оксиморон, договорите се подписват между властимащите, Конституциите се изработват от самите народи) имам чувството, че ми крадат европейската мечта, че използват мечтата ми, за да направят нещо абсолютно обратно на моята мечта.
Не само че не искам да вървим повече по този отвратителен път, а искам да се върнем назад, да поемем по друг път, към една действително демократична Европа, която да не е клуб на 25 държавни глави, които се събират и правят бъдещето на народите при затворени врата, без да се отчитат пред никого.
Може би разбирате, че едно "Не" може да бъде много проевропейско, може би даже много по-съответстващо на първоначалната мечта на "Да"-то, което си затваря очита за неприемливото
.
Е, Стефан и Бернар, наистина ли съм ужасен "суверенист", когато вироглаво държа на парламентарния контрол?
С приятелски чувства, очаквам ви по радиото

Етиен Шуар,
учител
Лицей "Марсел Паньол", Марсилия