Да предоговорим договора
Румъния ще стане член на Съюза. За да отпразнува това, сайтът на румънските посолства ни съобщава, че "правителството взе мерки за незабавно данъчно облекчаване. Предвижда се намаляване на корпоративния данък от 25% на 16%". Тъй като съседите намаляват данъците върху печалбата, Германия прави същото - данъкът ще падне от 38.3% на 32%. За петнайсет години средният размер на данък печалба в Европа е паднал с една трета. За Франция през 2005 година това прави 17 милиарда (сума, равностойна на дефицита на социалното осигуряване плюс два пъти бюджета на CNRS*) по-малко в бюджета. А тенденцията се засилва.
Никога досега печалбите не са били така важни, но и никога досега данъците върху печалбите не са били така намалявани. Как нашите свръхзадлъжнели държави ще финансират изследванията, образованието или здравеопазването, ако се продължава с фискалните дефицити в тази посока? Последния път в историята подобно надбягване за увеличаване на недоборите е наблюдавано в САЩ, между съседни щати, през 20-те години. Това е една от причините за кризата от 1929 година. Впоследствие американската данъчна система е трансформирана основно - за да се ограничи силно дъмпингът между щатите, 60% от данъците и таксите се събират на федерално ниво, т.е. са едни и същи върху цялата територия. Уви, Европейската конституция ни забранява да създадем европейски данък и затруднява всяко движение към хармонизация. В продължение на четирийсет години Европа беше пространство на коопериране. От няколко години насам конкуренцията на всички с всички стана правило. Шуман и Моне трябва да се обърнат в гроба си.
Докато растящо число икономисти смята, че вървим към много сериозна икономическа криза, г. Фитуси доказва как с този договор "Европа се лишава от всякакви средства да реагира в случай на сътресения отвън". Цялата американска задлъжнялост (държавна, но преди всичко частна) представляваше 140% от БВП, когато избухна кризата през 1929 г. Днес тя е 210%. Доларът е също атомна бомба.
"Има опасност задлъжнялостта да предизвика повишаване на лихвения процент и, потенциално, глобална рецесия", тревожи се Кен Рогоф, бивш старши икономист в МВФ. А за Патрик Артюс, икономист в La Caisse des depots-Ixis, китайската консумация на енергия и суровини ще доведе до такова увеличение на цените, че той прави хипотезата (от 4 април) за "край на световния растеж в началото на следващото десетилетие".
"Атомна бомба", "глобална рецесия", "край на световния растеж"... Би трябвало да бием камбаната. Да проверим дали всички инструменти за регулация са налице и са добре координирани. Да свикаме Бретън Ууд отново. Би трябвало да създадем европейски данък върху печалбите (или екотакса), за да утроим усилията в научните изследвания (и по-специално в енергетиката) и за да финансираме план за действие по двойно намаляване на консумацията ни на енергия до 2010 година. Трябва да дадем на Европейската централна банка задача за растеж (както Федералния резерв). Да създадем, на европейско ниво, нов обществен договор, който да осигурява по-справедливо и по-благоприятно към консумацията и растежа разпределение на принадената стойност.
Вместо това, някои приспиват гражданството: "Няма смисъл да четете глава III, това са много стари текстове", казват ни. А точно тук е проблемът - това са текстове, които са писани преди двайсет или трийсет години, а за двайсет години светът се промени изцяло! На всичкото отгоре, някои членове са пренаписани, най-често в противоположен на общия интерес смисъл. Имат очи, а не виждат, имат уши, а не чуват... Историята сигурно ще бъде сурова към тези, които са писали този договор. Либерализмът на едните и интелектуалният мързел на другите ни вкарват в задънена улица.
Въпреки всички разочарования, Европа е и си остава нашето бъдеще. Милиони мъже и жени са се борили за демокрация и социален прогрес на национално ниво. За да запазим нашия социален модел, за да възстановим равновесието Север - Юг, за да имаме тежест на световния пазар, трябва да продължим тази борба на европейско ниво. Да се откажем от компромиса от Брюксел и да искаме нови преговори за една истинска Конституция - опирайки се на предложенията на Йошка Фишер от май 2000 година, подновени през февруари 2004 - и нов социален договор.
Преди една година нашето предложение за Договор за социална Европа (5 критерия за съгласуване на усилията и 7 члена за преориентиране на политиката) бяха подкрепени от Жак Делор, Бронислав Геремек, Мишел Рокар, Стефан Есел, Елио ди Рипо, Антонио Гутиерес, Енрике Барон Креспо, Роберт Гьобелс, Жан-Жак Визьор и повече от 2000 парламентаристи от 9 страни в Съюза. Защо да не е актуално и днес?
През юни 2001 година, когато ирландският народ отказа да ратифицира договора от Ница, той не предизвика никаква катастрофа. Но този масов вот, идващ от един много европейски народ, накара държавните ръководители да започнат нови преговори на срещата на върха в Лаакен, шест месеца по-късно. Какво би станало, ако на 29 май французите гласуват "Не"? Подпредседателят на Европейската комисия Франко Фратини отговори наскоро: "Ако Франция, държава основателка, гласува "Не", това ще докаже, че в Европа съществува дефицит на народна легитимност. Ще трябва да се подновят дебатите и те да бъдат много по-широки. Ще трябва да се попитаме каква Европа желаем. Само общ пазар или нещо друго?" ("Le Figaro" от 27 април т.г. ).
Навсякъде намеренията еволюират: преди 18 месеца директивата Болкенщайн беше приета единодушно от комисарите. Днес е оспорвана във все повече държави. Преди една година, когато някои от нас разсъждавахме по общите правила в областта на минималната работна заплата, всички наблюдатели се подсмихваха: "Германците не искат!". Това беше вярно преди една година. Но Герхард Шрьодер наскоро обяви, че ще внесе проектозакон за създаване на минимална работна заплата преди края на май! Щетите от либерализма са такива, че намеренията еволюират навсякъде. Вместо да зазиждаме в конституцията правилата, които ни вкарват в задънена улица, трябва спешно да започнем нови преговори с тези, които го желаят.

Le Monde, 14 май 2005

Жан Мари Дьоус,
бивш министър-президент на Валония
Оскар Лафонтен,
бивш германски министър на финансите
Пиер Ларутюру,
говорител на Съюза за социална Европа
Чезаре Салви,
подпредседател на италианския Сенат


* Centre national de recherche scientifique - френска институция за научни изследвания, българският еквивалент е БАН.