Божествената Европа
При всяко едно положение залозите са вече направени, защото ако този път спечели "Не"-то, ще ни карат да прегласуваме, докато спечели "Да"-то, както го направиха с Дания и Ирландия (значи по-добре да гласуваме "Да" веднага...).
Това ни развързва ръцете да си зададем въпроси върху експлозията на "Не"-то през април и върху основанията за това мълчаливо и упорито противопоставяне. Защото само то се превърна в събитие. Окопитването на "Да"-то беше окопитването на неумолимата нормализация, само "Не"-то е загадка. Едно "Не", което въобще не е "Не"-то на официалните му защитници, тяхната политическа аргументация е също толкова странна, колкото аргументацията на защитниците на "Да"-то. Всъщност политически вдъхновеното "Не" никога нямаше да успее да взриви сондажите и именно то отстъпва бавно под натиска на "Да"-то.
Най-интересното, единствено вълнуващото в тази измамна привидност на референдум е това "Не" (което се крие зад официалното "Не"), "Не"-то отвъд политическия разум, защото то именно се съпротивлява и в него трябва да има нещо много опасно, за да се мобилизират така всички енергии, всички власти едновременно за защита на "Да"-то. Това паническо съзаклятие е точно знакът, че има труп в гардероба.
Това "Не" е съвсем очевидно една автоматична реакция, непосредствен отговор на ултиматума, който от самото начало представляваше този референдум. Реакция на тази коалиция на здравомислието и чистата съвест, на божествената Европа, оная, която се домогва до универсалното и до абсолютната очевидност, реакция на този категоричен императив на "Да"-то, чиито зачинатели дори за момент не са си представяли, че то може да е предизвикателство и че това предизвикателство може да бъде прието. Тоест, не става дума за "Не" на Европа, става дума за "Не" на "Да"-то, схващано като очевидност, която не може да бъде задмината.
Никой не понася арогантността на една априорна победа, каквито и да са основанията й (основанията в конкретния случай с Европа са единствено виртуални). Играта е известна предварително, едничкото, което се изисква, е консенсусът. "Да" на "Да"-то - зад този, станал вече банален израз, се крие ужасна заблуда. Самото "Да" не е вече "Да" на Европа, нито даже на Ширак или на либералния порядък. "Да" се превърна в "Да" на "Да"-то, на консенсусния порядък, едно "Да", което не е вече отговор, а самото съдържание на въпроса.
Тава, на което ни подлагат, е истински тест за европозитивност. Безрезервното "Да" поражда спонтанно, чрез горда и самоотбранителна реакция, едно също толкова безрезервно "Не". И бих казал, че за мен най-голямата загадка е, че няма още по-яростна реакция, няма още по-силно надигане за "Не"-то и против това "Да"-третиране.
Няма даже нужда от политическо съзнание, за да имаш този рефлекс: това е автоматичното яростно обръщане срещу коалицията на всички, които са от добрата страна, а останалите - да ги поглъщат сенките на Историята. Но силите на "Да"-то и на Доброто не си дадоха сметка за ефекта от това превъзходство на Доброто и за онази несъзнателна проницателност, която ни подсказва, че не трябва да даваш право на онзи, който вече си го е дал. И когато се обсъждаше Маастрихтския договор, и на 22 април* правилните политически сили (били десни или леви) не пожелаха и да чуят за това мълчаливо несъгласие.
Защото това "Не", идващо от дълбините, въобще не е следствие на "дейността на отрицанието" или на някаква критическа мисъл. То чисто и просто е отговор във формата на предизвикателство към един хегемонистки принцип, наложен отгоре, за когото волята на народите е само незначителен параметър, в най-добрия случай препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Очевидно е, че за тази Европа, замислена според един симулиран модел, който трябва да бъде наложен на всяка цена върху действителността и към който всеки е помолен да се адаптира, за тази виртуална Европа, заверено копие на световна сила, населенията са само маси за маневриране, които - доброволно или насила - трябва да бъдат приложени към проекта, за да му служат за алиби. И навсякъде властите са напълно прави да се страхуват от референдума и от всяко пряко изразяване на политическа воля, която при наличието на истинска представителност рискува да се обърне срещу тях. Така че в повечето от случаите парламентите ще бъдат натоварени да "изперат" операцията и да дадат кротко рамо на Европа.
Но ние сме свикнали с тези злоупотреби с общественото мнение и с политическата воля. Не много отдавна Иракската война се случи благодарение на една международна коалиция на всички власти срещу масовото и зрелищно изразено желание на всички населения. Европа сега се изгражда по същия модел. Даже не се учудвам, че пропагандаторите на "Не"-то не използват в кампанията се този крещящ пример, тази световна премиера на тоталното презрение към гласа на народите.
Всичко това води далеко отвъд епизода с референдума. Това означава крах на самия принцип на представителството в степен, в която представителните институции не функционират въобще в "демократична" посока, т.е. от народа и гражданите към властта, а точно обратното - от властта надолу, използвайки клопката на допитването и циркулярната игра на въпроси-отговори, в която въпросът си отговаря "Да" сам на себе си.
Това значи, че фалитът на демокрацията се намира в самото сърце на политическото. И ако се говори, че електоралната система (минирана вече веднъж от въздържалите се да гласуват) трябва да бъде спасена на всяка цена (даже преди да се гласува "Да", категоричният императив е да се гласува на всяка цена), това означава, че тя функционира обратно на една истинска представителност, в насилствената индукция на взетите "в името на народа" решения - дори ако, тайно в себе си, народът мисли обратното.
Има значи зад непосредствената абреакция на "едничката мисъл" за Европа, въплътена от "Да"-то - либерална мисъл за една Европа, която, поради невъзможност да измисли други правила на играта, няма друго решение, освен да се раздува и да се уголемява чрез последователни анексии (по образа на световна сила), има значи в "Не"-то, за което говорим, в отказа от тази именно Европа предчувствие за ликвидацията на нещо много по-важно от властта на пазара и на наднационалните институции - ликвидирацията на всякакво истинско представителство, след което населенията ще бъдат окончателно осъдени да бъдат фигуранти, от които понякога ще се иска формално участие.
Колкото до крайния резултат, остава известно напрежение: ако, както изглежда, именно безочливата хегемония на "Да"-то бе достатъчна, за да породи отвличащата експлозия на "Не"-то, тогава възправянето на кампанията в полза на "Да"-то би трябвало логично да доведе до засилване на "Не"-то. Но не е сигурно, че това "Не", дошло от дълбините на нещо, което някога се наричаше мълчаливо мнозинство, ще устои на масивното облъчване. По всяка вероятност ние ще се запътим отново към консенсуална регулация под духовния авторитет на всички власти.
Всъщност, какъвто и да е резултатът, този допитване, притиснато между "Да" и "Не" както между 0/1 в двоичната система, е само едно изпитание. Самата Европа е само едно изпитание по пътя към появяващата се вече пред нас загуба на колективния суверенитет; след това на хоризонта се очертава не профилът на пасивния или манипулиран гражданин - очертава се гражданинът-заложник, гражданинът, взет за заложник от властите, т.е., след като вземането на заложници стана основната фигура на тероризма - една демократична форма на държавен тероризъм.

Liberation, 17 май 2005

Жан Бодрияр

* През 1992 г. французите с референдум ратифицират Маастрихтския договор. На 22 април 2002 г. политическо земетресение раздруса Франция, след като на първия тур на президентските избори Жан-Мари Льо Пен измести социалисти и министър-председател от второто място и се класира за втория тур.