Библиотека Аскеер
Всичко важно и дълготрайно в културата има в основата си най-малкото едно внезапно хрумване и една добра шега. В темелите му стои още простото наблюдение, че кризите отминават, но културата остава и тя е неотделима от своята история. Сгодна илюстрация е самата фондация "А'Аскеер" с нейните награди, която започна благато-хумористично, трогателно авто-иронично, за да бъде днес най-авторитетната инстанция на театралното изкуство в България.
Същата тази фондация - наистина, не внезапно - прозря, че й се губи едно от колелата на театралната каруца, а именно драматургията. Да, нещата вече стоят така, че текстът не е решаващият компонент на спектакъла, а е по-скоро повод за него. Не е без значение обаче какъв е поводът. Затова бе учредена наградата за драматургия, чиито кандидат-лауреати са съвременните български пиеси, поставени за пръв път през миналия и настоящия сезон (във времето между 1 април и 31 март).
Предходните години не бяха особено слънчеви за българската драматургия. Понеже - с изключение на талантливите изключения, които се играят успешно и сега - при комунизма писането на пиеси имаше програмиран и юбилейно-кампаниен характер, зрителят задълго показа големия си гръб на родния текст.
Днес нещата започват постепенно да идват на местата си. Първо, драматурзите вече пишат за театъра и за нищо друго. Второ, потвърди се безпощадно ясно, че не може да има български театър без българска драматургия (решаващ тук е езикът), нито пък може да се появи висока драматургия, без да има широко средно ниво. Наградата "Аскеер", мисля, се прицелва в култивирането и на едното, и на другото.
Учредителното жури, призвано да осъществи избора, е многочислено и вместява драматурзи (повече) и други. "Другите" са видимо длъжни да гледат текста като театрален, но и да го следят от перспективата на високата култура въобще. Очакването е, максимално безпристрастно да се отсява най-доброто от гледна точка на сегашното състояние на театъра и актуалните културни нагласи, а не да се прогласяват шедьоври. Те са, разбира се, добре дошли, но работата не е да се номинират текстове за подобна категория.
Аз съм книжен човек и историк на културата. Задачата ми е да се движа през едри времеви периоди в миналото, а значи и в бъдещето. Затова първото, дошло ми на ум, попадайки в журито, бе възможността за издаването на една библиотека "Аскеер", включваща трите пиеси, измежду които ще бъде избран лауреатът. Това бе внезапното хрумване, добрата шега бе, че журито и фондацията го приеха и се нагърбиха с осъществяването му.
Позволявам си да гледам поредицата в дългосрочна перспектива. Натрупването на книжките, с текстовете и архива в тях, има шанс да стане темел за културен и исторически градеж. Защото историята е леконравна дама. Тя не се интересува от битовите подробности, а единствено пита какво си създал, докато така и така си бил жив. И това е въпросът на въпросите. Тази библиотека и тази награда могат да бъдат някакъв отговор.

Георги Каприев