От пещерност към номадство

Ще започна с припомняне.
На един текст, който предизвика шумен, дори бих го нарекла агресивен дебат в средата на 90-те. Тогава се появи един текст на Юлия Кръстева - "Българийо, страдание мое". Текст, в който професор Кръстева говореше - ще ги нарека - отпечатъците, които православието е оставило върху нас, и пораженията, които комунизмът ни е нанесъл. Говореше за наследството на победилия нихилизъм.
За склонността към оплакване, за склонността да си служим само със страдателен залог, за прословутите скърби на славянската душа. И за необходимостта наново да се включим в историята, шанс, даден ни след падането на Стената. "Може да се започне със съвсем простите неща. Например с четене: да се разчетат основните текстове: старогръцките, Библията, Евангелията, философите, писателите. Да се коментира, да се дискутира, да се проникне смисълът им. Може също човек да склони поглед към себе си, да се погрижи да отстоява автономията си, желанията си, личното си достойнство, да предприеме психоанализа. Може да се отдаде на религиозни преживявания, да експериментира. А и да се върне към православната вяра, да проникне и разтърси уловките й, да конкретизира и направи по-ефикасни изискванията за общуване с ближния, за уважение към другите. Да преоткрие смисъла на ценностите, да го изкаже с думи, да ги трансформира, да ги остави отворени, да не престава да ги обновява... Дълъг ще е пътят, Българийо, мое страдание!"
Не сме го извървяли този път. Но мисля си, че сме малко по-подготвени за него. И благодарение на текстовете на Юлия Кръстева.
"Убийство във Византия" е третият преведен на български роман на Юлия Кръстева. След "Старецът и вълците" и "Обладаване". По определен начин той е свързан с тях, и не просто заради Санта Барбара или Стефани Дьолакур, свързан е заради желанието да се навлезе назад в миналото, в мислите, в душата, в спомените. И да се разгадае, така, както би могла да разгадае и да проясни психоанализата, дарявайки ни със самоопознание.
Защото всеки човек, особено изгнаниците, а по обясними причини те повече интересуват Юлия Кръстева, разсъждава за корените, за детството, за наслоенията и паметта, които са част от нашата психика, от индивидуалността. Няма как личността да не е в контакт с тези наслоения. Но ако е свободна - и върху това настоява романът, - имаш възможност да променяш, да си гъвкав, да не ставаш жертва на корените и техен затворник. Защото последното означава пещерност. А надмогването им - номадство.
За номадите пише Кръстева. Като това номадство не е само хоризонтално движение в пространството, но е и движение по вертикалата, връщане назад, прескачане на граници. Пътуване във времето, търсене на изгубеното, а и на намереното време. Героите в "Убийство във Византия" са такива - присаждат корените си къде ли не, оттук и тази смесица между минало и сегашно, между факти и фикции, това конструиране на чужди животи, тази отвореност към времето, която позволява да се говори за кръстоносните походи и за атентатите, за Анна Комнина и за жените днес.
Да се освободиш от корените означава да живееш обърнат не към едно място, а към света и тази обърнатост е нещо, което самата Юлия Кръстева демонстрира и което снабдява писането й с множество опции. Позволява й да види различните култури, да ги напласти, да покаже как се разпознаваме през миналите култури и как познанието ни за тях може да се адаптира към съвременността. Защото всичко това би култивирало едно внимание към другия, към различния. Другият, за когото трябва да знаем, че трябва да се научим да го срещаме без алергия, че той трябва да бъде обичан заради всичко онова, което никога няма да бъде наше. Другият винаги е този, етичната връзка с когото ни гарантира собствената идентичност. Другият е, който ни кара да осъзнаем собственото си различие и да го понесем.
Не обичам да свеждам книгите до послания. Но ако "Убийство във Византия" настоява на нещо, то е, че няма сблъсък на културите, а има условия да се изгради мост между тях. Настоява за толерантност и чуваемост. Настоява, че историята не е паметник и архив, а е набор от знания, които трябва да употребяваме за целите на настоящето. И още нещо, което е свързано с българското значение на посланията на романа.
В книгата има карти. Тя показва какво е имало тук, какво е наследството, върху което стъпва българската култура. И аз си мисля, че трябва много да благодарим на професор Кръстева за това, защото само чрез такова писане, зад което стои име като нейното, България ще бъде припозната като страна, чиято култура има какво да допринесе към европейската.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Юлия Кръстева. Убийство във Византия. Превод от френски Албена Стамболова. Издание на PSP и Сиела. София, 2005. Цена 14 лева.