Хосе Карерас пя в София
Роден е през 1946 в Барселона. Расте в тежки години - след Втората световна и Гражданската война в Испания. На 11 години стъпва на сцената, която става съдбовна в живота му - Гран театро дел Лисео - за две малки детски роли в опери на Де Файя и Пучини. На 18 години, след прослушване, получава първия ангажимент - теноровата партия на Флавио от "Норма" на Белини пак в Театро Лисео, където го забелязва и Монсерат Кабайе, и музикалната критика.
Гласът, който критиците най-често определят като "топъл, кадифен, меден и дълбок", поразява голямата певица, също каталунка, и тя настоява да пее с нея в "Лукреция Борджиа" от Доницети. Карерас е само на 24 години, когато стъпва на големия път! И е на 28, когато е записал името си в над 20 оперни театри на Европа и Северна Америка, между които Виенската Щатсопера, "Ковънт Гардън", Метрополитън, Миланската Скала и т.н.. Негови партньори са прочути певци и диригенти от епохата.
Един мит оживя пред софийската публика в събота вечер (28 май) в зала 1 на НДК. Голям празник, най-големият в традиционния фестивал на НДК "Салон на изкуствата".
В българския си концерт Хосе Карерас не бе включил оперен репертоар, а само вокални миниатюри - в първата част испански, във втората - италиански, подбрани с вкус и подредени така, че да има развитие, контраст и разнообразие. В отлична форма, с бистър, съвършено воден и контролиран глас, той ни дари с изключително изживяване. Че изпълненията му са безупречно изваяни, с детайли във фраза, нюанс, интонация, не е изненадващо. Смая ме нервът, въздействието на една свежа жизненост, въплътени в гласа, съдържащ основната и неподправена емоция, която певецът толкова естествено и откровено разкрива. Това е неповторимото при Карерас.
Особеното от чисто музикантска позиция бе именно в малките лирични поеми, в песните, където пролича постигнатото съвършенство. Слушах и си мислех: всъщност не е ли късмет, че ни дава възможността да съзерцаваме в кратковременния им блясък тези бисерчета, отразяващи в многоцветни отблясъци цялата любов, талант и мъдрост на един велик музикант?
Всяка една от подбраните с интелигентност и вкус канцонети си имаше драматургия, изграждане, беше като мини новела за любов, отдаденост, мечта, спомен... Разказана с чувство, темперамент и най-подходящия глас. Именно глас. Средството, инструментът, с който се изразява певецът - вълнуващо, сърдечно, нежно докосвайки струните на хиляди сърца.
За партньорка в концерта си прочутият испанец бе избрал сопраното Цветелина Малджанска, която от 1995 насам има изяви у нас и в чужбина, също награди от оперни конкурси. А през последните сезони - и две ярки прояви в постановки на Националната опера - Мими от "Бохеми" и Джилда от "Риголето". Партии, които подсказват възможностите и перспективите на изпълнителката: принципно много сериозни и трудни, същевременно - достъпни/подходящи за млади певци, така че по тях да се преценява, и то доста точно, капацитетът им. Тя изпълни няколко арии от Пучини, Верди и куплети на Адела от "Прилепът" на Й. Щраус, в които проличаха музикалност, красив глас и техника. Това, плюс присъщата й деликатност и скромност, придадоха чар на участието й редом с Карерас, който нито за миг не демонстрира величието си. Изпяха и два дуета. Цветелина Малджанска много достойно издържа изпитанието. Хубаво е, че велик певец приема да пее редом с толкова млад човек, да изрази протекцията си над един талант. Всъщност, това е продължението на една традиция - някога Монсерат Кабайе е била артистичната му майка. Карерас е научил урока и затова често на свои концерти лансира млади певици. Без парадиране, без напрежение.
На края имаше много бисове, които оформиха нова, трета част от програмата. Може би това бе комплимент към България, родина на певци, които знае, с които е пял по световните сцени...
Карерас знае тайната на успеха, знае как да проникне в душата на този хилядоглав змей, срещу който се изправя сам, с талант и глас. И как комплексно да задвижва степените на напрежението в залата. Той не е от певците, които още с излизането си на сцената искат да ни смаят; напротив, стъпка по стъпка, постепенно завладява, покорява и накрая щастлив, че е успял, пее, за да дари още минути на радост.
(Не разбрах само защо посред програмата изневиделица се включи и сопраното Снежана Драмчева.)
Не мога да не изтъкна и отличният диригент Давид Хименес, племенник на Карерас. Но не това е причината Хименес да има чудесна кариера и постижения по най-големите в света оперни и концертни сцени, записи, оперни постановки и участия в авторитетни фестивали. Той държеше здраво в ръцете си "София Метрополитен Оркестър", който не само много прецизно и внимателно акомпанираше, но изсвири с настроение и две увертюри - към "Крадливата сврака" на Росини и към "Прилепът" на Й. Щраус.

Боянка Арнаудова