Новият Иерихон
И тогава Господ рече на Иисуса: ето, аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него); обкръжете града вие всички, способни на война, и обикаляйте града веднъж на ден; тъй правете шест дена; [...] и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите; [...] щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи.
Иисус Навин, 6:1-4


Сюжетът, който ще последва, не е съвсем библейски. Той си е наш, роден. Макар че част от атрибутите му напомнят оригинала.
Неотдавна от "Шоуто на Слави" се раздаде мощен звук на иерихонска тръба. Водещият, в компанията на главния си сценарист, яростно призова на война срещу новия Иерихон (който се оказа жълтата преса). Мотивът, разбира се, беше личен, макар и обрамчен с грижа за обществения морал. И в това няма нищо лошо. Всяка битка с пошлото и вулгарното, сиреч с онагледеното зло, е по условие справедлива. Стига да е ясно какво ще последва след нея.
Нека приемем малко вероятната хипотеза, че шоумените спечелят обявената война и изтребят до крак жълтата хидра. Тогава какво става? Какво се случва върху новозавоюваната и прочистена територия?
Поне на мен ми хрумват две възможности.
Първата (добрата) предполага, че на освободеното място изведнъж се появява (откъде ли?) една друга, много по-цивилизована, по-професионална, по-коректна към фактите и обектите си жълта преса; преса, която отговаря за писанията си, плаща си коректно данъците, а когато я осъдят - и глобите. Тоест прилича, според представите на горния сценарист, на западните си събратя. Пак жълта, но питомна.
От тази възможност обаче следват поне два въпроса. И първият е: ако се появи в бъдеще идеалното "булеварде", какво ще прави наличното в момента; което минава за сериозна преса само поради присъствието на "Шоу", "Шок" и пр. жълтини. Как то ще се държи? Ще тръгне да сменя радикално фасона си? Малко вероятно - твърде му е удобен. Засега са възможни само леки козметични промени - например повечко дрешки върху голите метеороложки; или върху девойките, рекламиращи поредната "тежка класика" на седмицата. Но и така едва ли ще опази от набезите на "окултурените" неофити добре разработената си територия. Логично (и тактически по-ефективно) би било претендиращата за истинност преса отново да изтласка простата си незаконородена сестра на старото й място. За да съхрани статуквото.
Вторият въпрос е свързан с мечтаното придържане към фактите. "Лъжат" - е основното обвинение към жълтите вестници. Да, лъжат. И, както точно забеляза Андрей Райчев, никой не им вярва - четат ги от социална комплексарщина. Ами ако спрат да лъжат? Ако започнат да казват някои истини, макар и "аранжирани" по особен начин? Тогава какво?
По-приятно ли ще е на т.нар. жертви? Та те не могат да се справят сега с лъжите, разиграват трагедии и скачат като ужилени. Ами пред истините как ще се държат? Имат ли, като максимално проявени публични фигури, защитен рефлекс за подобни ситуации? По всичко изглежда - не. И тогава няма ли тихомълком да си кажат, че все пак е по-лесно с лъжата?
Тук някъде се изчерпва капацитетът на добрата възможност.
Според лошата (съвсем не за подценяване) освободеният терен на жълтата преса се узурпира от освободителите.
Усвоява се, така да се каже, и започва да се експлоатира - по същия начин, но от други собственици. И тогава няма да се питаме за какво беше войната. То е ясно - за пари, както обикновено...
... Към тази втора възможност обаче е нужна малка добавка с превантивна цел. Защото цитираният най-горе библейски текст има продължение. Всичко, дето победителите заварили в завладения град Иерихон - злато, сребро и пр. - било "заклето", сиреч принадлежало на Господа. И никой не можел да го пипа. Един обаче, някой си Ахан, не само го пипнал, но си го и присвоил. И на народа му се случили лоши неща. Затова той, народът, взел мерки: "И го убиха с камъни, изгориха него и нещата с огън и нахвърлиха върху тях камъни." Така пише в Библията. У нас битката със злото обикновено протича по друг начин.

Копринка Червенкова

P.S. И още няколко дребни разлики от библейската история. Там, за да падне Иерихон, тръбите трябвало да са седем. Засега нашите са по-малко от пет. И най-главното - целият народ трябвало да се провикне с висок глас. А у нас по принцип "народ безмолствует". Така че горните опасения сигурно ще си останат само на хартия.