Вкус на Моцарт

е голямо писмо на Олга Шурбанова до нейните мъртви и живи приятели.
Но "Вкус на Моцарт" създава нови приятелства - между нас и Олга, между нас и мъртвите и живите й приятели. Приятелства, основани на нужното звено между поколения. Приятелства, основани на грамотната памет. Приятелства, основани на човечност.
Олга дешифрира високите - повече неофициалните, отколкото официалните - културни традиции на последните 30-40-50 години българска история през конкретни човешки фигури. През приятели, за които вярваме, че са нейното аристотелевско-рикьоровско "друго себе си".
Какви приятели е избирала Олга?
Когато върху обществената сцена господстват безлични лица, лица без никаква лична история, Олга ни разказва лица с плътно и сложно минало, лица с дарба. Олга ни разказва какъв е автентичният европейски елит у нас. Разказва ни вътрешните му отношения, разказва ни забавленията му и трудностите му, на практика разказва горчивото всекидневие на мечтите.
Защото, както ни заявява Олга, "отвън действителността изглежда една, а истината всъщност е съвсем друга". А вкусът на Моцарт е вкусът на култивираната памет.
Олга е умна жена. Тя знае, че "винаги интелектът избира това, което е най-превъзходно за самия него". Прочее, и затова "Вкус на Моцарт" е безкористна книга - тя ни най-малко не ни занимава със себе си, тя не се интересува от себе си. Няма защо да гради авторитет, излагайки фамилиарно своите приятелства и познанства - тя е част от този невидим и често безкомпромисен елит.
Докато четях ръкописа на Олга, се усещах в голям стар градски апартамент, апартамент-лабиринт - шумен, полумрачен; скринове и чекмеджета, пълни с взаимност; килери и кухни, препълнени със странности, холове и спални, препрепълнени с изкуство. "Вкус на Моцарт" е смазващо и въодушевяващо градска книга, тя споделя с нас някак неуместното у нас и в нас пиршество на урбанизма.
Всъщност знам с чий точно апартамент сравнявам книгата на Олга. С апартамента на Лика Янко. И това ще бъде единственото име, което ще спомена, сред жилавото гъмжило наистина културни строители, вложени от Олга в жилави и гъмжащи от яснота и справедливост изречения.
На кои лавици, до кои книги да положим "Вкус на Моцарт"?
Разбира се, че до книгите на нашата обща приятелка, писателката и художничката Невена Стефанова, която в спомените си учи как да примиряваме позициите на участник в културния процес с позицията на негов взискателен критик.
Прочее, и Олга има двойно артистично поданство - тя е в литературата точно толкова, колкото в музиката. И в четенето на "Вкус на Моцарт" разплитаме този спасителен за нея двоен възел.
Започнах с това, че най-новата книга на Олга е книга за нейното приятелство с дълбоките лица на нашето време. Ще приключа с това, че "Вкус на Моцарт" нямаше да бъде толкова добра книга, ако не беше книга за нейното приятелство със самата себе си. И затова на места наистина забързва сърцето. Ще приключа с надеждата за приятелство.

Марин Бодаков





Думи, произнесени на премиерата на Вкус на Моцарт (ИК "Жанет-45", Пд, 2005), състояла се в рамките на Пролетния панаир на книгата в София.