Корабът на Светлин
Ателие-колекция на Светлин Русев

Когато пристъпих в пространството на това ателие, усещането за трюм на кораб, натоварен с багаж за някакво далечно плаване, ме обзе, заедно с една необяснима тревожност. По-късно платната на Милко Божков и Станислав Памукчиев я изостриха. Точно така! Ние се намираме в ситуация на Очакването на Потопа. Нищо не знаем, никой не ни казва нещо определено на нас, простосмъртните, по телевизии и вестници ни баламосват с някакви присъединявания, проглушават ни с шумотевиците на предизборните концерти и митинги. Боговете си избират Някой като Ной, на него само подшушват, че Страшното иде, на него чертаят с тръстика в пясъка архитектурата на кораба/ковчег и той започва да го майстори тайно...
Светлин Русев явно знае, че Потопът на глобализацията ще ни свари неподготвени, ще ни помете, ще отмие незначителните малки цивилизации, ще залее с пенеста тиня от шампанско и смес от пепси и кока-кола наивната ни сергийка с доматите и киселото мляко, някъде в джендемите на Космоса ще заглъхне и гласът на Валя Балканска - Делю хайдутинът "излял" и се не върнал... Грижата на Светлин да пренесе през този потоп нашия живот, неповторимо нашия, българския (с патината на иконите, непомръкващия колорит на Майстора, божествения рисунък на Илия Петров, гениалния и с дясната, и лявата ръка Златю Бояджиев, вибриращата плът на фигурите на Галин Малакчиев, този "преход" от тях към Станислав Памукчиев, Ангел Станев, Милко Божков, Емил Попов...) ме накара да изтръпна в това пространство, в този следобед на 26 май 2005 година; и някак си, съвсем по Аристотел, катарзисно да си тръгна по улица "Врабча", смирен (във високия християнски смисъл на думата) и горд същевременно, че съм съгражданин на този човек и на неговите приятели, чийто творби е побрал в своята Ноева гемия, за да ги пренесе през времената.

Иван Добчев
режисьор