Не съм бог

Ларс фон Триер, един от най-радикалните, независими и принципни режисьори на съвременното кино, представи на фестивала в Кан новия си филм "Мандърлей". Той е втората част от трилогия: първата, както всички помнят, се казва "Догвил" и шокира буквално всички - особено доброжелателната част от критиката, привикнала с щампи. В "Мандърлей" Ларс фон Триер е стигнал още по-далеч, посягайки на най-святото, на крайъгълния камък на американската демокрация - тезата, че всеки човек, независимо от цвета на кожата и социалния си статус, се ражда равен и свободен. Точно обратното е, твърди Ларс фон Триер: човекът обожава робството и ненавижда свободата, а спуснатата отгоре демокрация пречи на подчинената му и зависима природа. За да изведе по-ясно мисълта си, режисьорът се решава на отчаяна стъпка: ролите на робите, напълно доволни от положението си, изпълняват чернокожи актьори, а тяхната освободителка е бялата като сняг американка Брайс Далас Хауард.
Разговорът с Ларс фон Триер се състоя в градината на хотел "Дю Кап" - своеобразен праобраз на райската градина, разположен встрани от фестивалния дворец на Кроазет.


- Господин фон Триер, не се ли притеснявахте от гнева на прогресивната общественост, замисляйки филм на толкова опасна тема?
- Да, давах си сметка, че неподготвеността на човека за свобода е прекалено болезнена тема. И за да я изостря, да я направя още по-нагледна, т. е. провокативна, противопоставих черни и бели, роби и плантатори. Но това е само метафора. Всички сме роби - черни или бели, плантатори или режисьори, интелектуалци или работници. Робството е прекалено широка тема - социална и психологическа, за да я приспособяваме към някаква конкретна ситуация...
- Във филма ви робите, съпротивяващи се на своето освобождение, играят чернокожи. Не е политкоректно.
- Точно така. Неслучайно ми беше толкова тежко по време на пресконференцията - това не може, онова не може. Не бива да казваме "негър", "черен" или дори "цветен". Във всеки случай американците направо са се побъркали на тази тема. В Дания няма забранени теми. И за мен никога не са съществували - не смятам, че има забранени и разрешени думи. Трябва прямо и честно да говорим за всичко. Лицемерието е пагубно. В същата тази Америка, където политкоректността стана втора идеология, в действителност бялата общност е много влиятелна. До степен, че на черния му е трудно да успее, освен ако не притежава изключителни качества. А съм убеден, че сред черните има толкова талантливи хора, колкото и сред белите.
- Мнозина ви упрекваха по повод на "Догвил", че сте заснел пасквил, в който осмивате страна, където не сте бил никога.
- Първият ми филм беше за нацист и възмутените немци също ме питаха как съм се осмелил да правя кино за нещо, на което не съм бил свидетел. На което отвръщах, че не съм нито архивар, нито учен, а се занимавам с други категории. Прочее доста неуютно се чувствам, когато съм подложен на подобен род дискусии... Честно казано, чувствам се пълен глупак. И може би в някаква степен е точно така.
- По-скоро ви смятат за провокатор, нещо повече - за изключителен провокатор. Съществуват ли според вас граници за предизвикателството?
- Единствено вътре в мен, външни - не. Сам решавам какво може и какво - не. Освен това, и със себе си съм доста жесток. Да говориш истината пред самия себе си е пределно тежко. Но, разбира се, понякога наистина провокирам. При това - съзнателно. Но пък и мен ме провокират...
- Кой, ако не е тайна?
- Дори и вие в момента. Макар че все пак действаме като равни, а не като на пресконференцията, където бях все едно под обстрел. Моята работа все пак е да снимам филми, а не да давам дълги интервюта. И не защото чак толкова се боя от журналистите. Просто по време на тези седянки се нарушава равновесието - и не в моя полза.
- Толкова ли сте чувствителен? Казват, че имате много фобии?
- Само една - самолетите. Никога няма да летя. Дори и в Кан пристигнах с кола - пътувах три дни.
- Невероятни неща разказват за вас...
- Например?
- Да речем, че на терен изисквате от актьорите пълно, робско подчинение. Че снимачната група едва не ви обожествява. Излиза, че актьорите също не са готови за демокрацията, подобно на негрите във вашия филм?
- Приключихме снимките само за седем седмици, работихме зверски, бяхме в чудовищен стрес. Съгласете се, в такава обстановка на никого не му е до "демокрация". В сложна ситуация наистина предпочитам да съм диктатор.
- Агентката ви Лиз Милър обаче ми каза, че сте ужасно мил.
- Невинаги и не с всички.
- А със съпругата си?
- Мил съм, мил съм с нея, не се съмнявайте. (Смях.) Макар че вътре в мен живеят демони, които от време на време изскачат и това, разбира се, рефлектира върху семейството, жена ми и децата, които наистина обожавам. Навярно е трудно да живееш с човек, вечно натрапчиво обсебен от една или друга идея - и аз самият си давам сметка за това. Наистина у нас има нещо маниакално. Изобщо, колкото и да е печално, художникът не може винаги да бъде адекватен. Вероятно затова от време на време чувствам приливи на отчаяние. И дълбоко се лъже този, който ме смята за щастлив и успял човек. В действителност градинарят, отгледал цялото това великолепие наоколо, е несравнимо по-щастлив от мен.
- Но други демони - тези на самоизразяването - ви тласкат все напред и напред?
- Да, за съжаление. Ако престана да снимам, навярно окончателно ще се побъркам. (Смях.) А не ми се иска това да се случи. Всъщност е тежко да гледат на теб като на бог, който да решава всичко за всички и да разбира всичко на света. Само че аз не съм бог и не мога да предвиждам всичко, макар да се опитвам. И ще завърша своята трилогия, където ще покажа човешкото несъвършенство във всичките му ипостаси, каквото и да ми струва това. Ще се наложи да се конфронтирам с много, страшно много хора.
- Излиза, че вие също сте роб - на идеята, приковала ви с вериги на режисьорския стол?
- За това става дума.
- Но това е, така да се даже, доброволно робство - сам сте си го избрал. Какво бихте казал за външния натиск?
- Разни хора, вечно страхуващи се от всичко, непрестанно ме атакуват с предупреждения: недей така, бъди по-мек, ще си имаш проблеми...
- Говори се, че нито един чернокож американски актьор не се е съгласил да се снима във филма?
- Нито един. Прочитайки сценария, всеки от тях казваше горе-долу едно и също: интересно, любопитно, бих искал да опитам, но... по-добре без мен.
- Бих искала да науча каква е последната част на вашата трилогия?
- Няма да ви кажа. Въоръжете се с търпение.

сп. Итоги, 23 май 2005

Диляра Тасбулатова


Разговор с
Ларс фон Триер