Да съ/претвориш Сътворението

Въпреки всички срамни (особено за такива приготвени и пременени европейци и космополити като нас) перипетии на фестивала "Софийски музикални седмици" (за които ще стане дума след някой и друг брой на вестника), концертът, с който бе открит, отключи мисли и надежди. Ораторията "Сътворението" от Хайдн не бе звучала в зала "България" от 1983 година (Константин Илиев), а в София - от 1989 (Емил Чакъров). Пламен Джуров, един диригент, когото годините на прехода трайно свързаха със "Софийски солисти", по най-естествения (т.е. музикантския) начин означи своето присъствие в българската интерпретаторска история на творбата. За да припомни на публиката нейната естествена, дори бих казала природна красота, Джуров разполагаше със Софийската филхармония и нейния хор и солистите Радостина Николаева, Николай Моцов и Пламен Бейков. Т.е. ще го кажа направо, не с най-блестящи ресурси, що се отнася до опит в стила и жанра и до практика на изпълнение у нас (в последните години).
Пламен Джуров подходи към тази музика спокойно, същевременно органично и с едно мъдро разбиране за характера на нейното протичане. В общото музикантско действо доминираше естествеността на "разказа" със стилно фразиране, с отдавна нечувани тихи динамики, със стремеж към онзи "натурален" интензитет и отдаденост, характерни за професионалните състави (там, за където сме се пременили). Музиката отразяваше едно дълбоко диригентско въображение, което създаде компактността и взаимното чуване. Щастието да чуеш другия някак стоеше в ръцете на диригента, внушено на музициращите и се отрази изключително щастливо на хорово-оркестровия апарат. За капелата това бе уникална вечер - с тихи динамики, с една повъзвърнала се култура, която някъде беше потънала. Красотата на тази музика, сътворена от Хайдн след смъртта на Моцарт (което на много места се чува), надделя и в този класически порядък на фактурата, ненатрапчиво, но релефно показан от диригента. В тази конфигурация солистите се включиха с целия ресурс на своите възможности: Радостина Николаева, много музикална и точна, но с все още твърде много за стила вибрато; Николай Моцов, темброво напълно подходящ за тази музика, трябва да работи по отношение на артикулацията и динамиките; Пламен Бейков е най-наясно със стила, но не бе съвсем прецизен в щриха и интонацията. Но "темелите" в постройката бяха така устойчиви, че наистина се случи едно "Сътворение", в което красотата на музикалното съзидание надделя над естествените за родното живо изпълнение несъвършенства. Един голям музикант освети с логика и въображение, със слух, мъдрост и култура важно за нас пространство. Бе толкова хубаво!

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо