Михалис
Potius sero quam numquam

Точно преди година, в края на май 2004 г., изтъкнатият професор по социална антропология в Харвардския университет Майкъл Хърцфелд пристигна в София. Инициативата и поканата (съчетани с професионалните му ангажименти), дело на Центъра за академични изследвания, заслужава единствено адмирации. За отбелязване е, че краткият му престой, няколко години преди това, отново в София, преминава почти инкогнито. Приносът на една академична институция за осъществяване на негова визита в България в известна степен компенсира очевидната й закъснялост. Известността на големия учен-антрополог сред професионални кръгове на етнолози, етнографи, социолози или сред отделни представители на интелектуалния ни хуманитарен елит, запознати (някои дори фрагментарно) с научните му интереси и изследвания, не буди съмнение. Но недоумение по-скоро предизвиква отсъствието на поне един преведен негов научен труд, който да илюстрира пред българската публика, макар и частично, контури от профила на един от водещите представители на американската и световна социо-антропологична мисъл.
Авторът на тези редове е инспириран от близостта, емоционална и духовна, на обекта, който е в центъра на научна интерпретация в повечето изследвания на прочутия антрополог - новогръцкото общество, култура и идентичност. А коментар и анализ на теоретичните му трудове биха направили етнолози (социални антрополози), чиято професионална посветеност би разкрила друга необозрима страна от заниманията на големия учен.

В навечерието на новото му гостуване в България (отново по покана на Центъра за академични изследвания) се открива отново възможност за още по-проникновено общуване с един толкова богат и многоизмерен, щедро надарен духовен свят. Както и за опит да се "реставрират" детайли от първоначалните контакти с човека Майкъл Хърцфелд. Роденият през 1947 г. в Лондон учен-антрополог впечатлява веднага с неподправената си откритост, спонтанна диалогичност и динамизъм. Личните ми перипетии на чужденец, но и на балканец, съблазнен от необятното поле на неоелинистиката, заедно със споделеното пред него и провокирано от забележителните му изследвания, окончателно "деконструират" и приземяват формиралото се в мен, в продължение на години, "митологизиране" на името и интелектуалното му излъчване. Въпреки че неминуемата респектираност неизменно остава. Отличното владеене на чужди езици - седем, и на поне още толкова диалекти (завиден инструмент на изследователя-антрополог, а не на артиста-полиглот), буквално стъписва. Последният му двугодишен престой в Тайланд е само епизод от една изумителна научна и преподавателска кариера.

Майкъл Хърцфелд следва археология в Кеймбридж и завършва следдипломна специализация в Университета в Бирмингам. Защитава докторат по социална антропология в Оксфорд. Преподава във Vassar College и в Университета в Индиана, като същевременно сътрудничи на университетите в Париж, Манчестър, Падуа и Ecole des hautes etudes en sciences sociales в Париж. От 1991 година е професор по социална антропология в Харвардския университет. В отделни периоди след това е председател на Асоциацията за новогръцки изследвания на Дружеството за Европейска антропология и директор на списание "Американски етнолог" (1994 - 1998). През 1997 г. е избран за член на Американската Академия за изкуства н науки.
Дипломирането му в Кеймбридж, а по-късно и началото на официалната му академична кариера, са предхождани (както научавам в разговорите) далеч преди това от получаване на класическо образование в средната образователна степен - факт, който ще остави съдбоносен отпечатък в неговите бъдещи научни интереси и ориентации, както и в професионалното му изграждане. Едва 18-годишен, непосредствено преди Диктатурата на полковниците, посещава за първи път Гърция. След което последват десетки пътувания и различни по времетраене пребивавания - въобще една изключително богата хронография, свързана със страната, която ще му предостави прекрасни възможности, но и предизвикателства, за да разгърне по неповторим начин качествата си на блестящ теренен изследовател и етнолог. А неговият истински учител по-късно в Оксфорд, както Хърцфелд го определя, Джон Кембъл, ще му завещае най-значимите уроци за по-нататъшното му професионално развитие.
Така, в продължение на повече от три десетилетия, се наблюдава едно неотразимо и толкова властно присъствие в областта на новогърцистиката, разбирана като полидискурсивна научна територия, което днес, може би предизвикателно, бих формулирал като "феномена Майкъл Хърцфелд". Защото аналогия в този случай е трудно да се открие. Неопровержима илюстрация и най-висока оценка за органичното му "инкорпориране" на не-грьк (езиково, социално, културологично) във всичко това, което най-общо е "гръцка тема", е един най-тривиален факт. За колеги и приятели, за съмишленици и опоненти той просто е "Михалис". Показателно интимизиране на отношенията, свидетелство за безусловно доверие и респект към човека и учения Майкъл Хърцфелд.

Проблемът национална идентичност като "гръцки казус" се пренася в полето на етнографията и етнологията едва в началото на 80-те години на миналия век. Събитието, което фактически официализира протичащата вече тенденция за тяхното обособяване и институционализиране, е проведеният през м. септември 1986 г. в Егейския университет международен научен симпозиум. Още същата година се учредява и Катедра по социална антропология към университета. Според мнозина гръцки учени днес, инициативата за създаване на отделен научен клон, който да концентрира вниманието си върху изследване на съвременните средиземноморски общества като обекти на социално-антропологичен анализ, принадлежи на Йоанис Перистиянис. Изтъкнат африканист, ученик на Бронислав Малиновски и близък приятел на Евънс-Причард в Оксфорд, той е смятан за основен вдъхновител при реализиране на тази идея и в самата Гърция. Изминава доста продължителен период и едва в първите години на XXI в. се откриват катедри по социална антропология и в Университета "Пандион", и в Атинския университет.
До момента, в който новата научна дисциплина заема своето място и в гръцките академични програми вече са се появили редица сериозни изследвания, които разработват новогръцка проблематика и поставят гръцката страна като обект на научна интерпретация, респективно сред чуждоезиковата библиография от антропологични или литературоведски заглавия. Особено авангарден принос имат някои американски неоелинисти (Маргарет Алексиу, Едмънд Кили, Лоринг Данфорт, Джил Дъбиш), както и представители на новогръцката диаспора (Василис Ламбропулос, Григорис Джузданис, Димитрис Дзьовас, Артемис Леонди). Своеобразно пионерско начало на тази впечатляваща антропологична поредица от изследвания, обогатявала се непрекъснато през следващите години, представлява фундаменталният труд на Джон Кембъл "Чест, семейство и покровителство: изследване на институциите и моралните стойности в една гръцка планинска общност", излязъл още през 1964 г. Паралелно с него, другото основополагащо и най-често цитирано заглавие от новогърцисти (филолози, историци, културолози и социолози) е именно първото значително изследване на Майкъл Хърцфелд от 1982 г. - "Още веднъж наша. Фолклористика, идеология и формиране на модерна Гърция".
Опитът за проследяване и разбиране на този сложен, продължителен и все пак изумително упорито следван път на автора Хърцфелд, насочен към овладяване и духовна "абсорбция" на една чужда реалност - и в емоционално-екзистенциален, и в творческо-изследователски контекст -представлява амбициозно, и често нелеко начинание. Но то предхожда истинския досег със самите научни трудове и без него е немислимо да се навлезе безпрепятствено във "вселената Хърцфелд". Трудността произтича и от обстоятелството, че читателят (дори и професионалист) трябва да познава и десетки други негови публикации (статии,научни съобщения и пр.), които нерядко предлагат нови ракурси или доосветляват проблематиката във всяка една от забележителните му "гръцки" книги.
Следващата - "Антропологията в огледалото: критична етнография на европейската маргиналия"(1987) - хронологично е третият му труд, който в известен смисъл доразвива постановки и тези от споменатото първо заглавие. Свързва ги и един есенциалистки възглед, заявен синтезирано в "Пролога" към "Фолклористика, идеология и формиране на модерна Гърция", който дешифрира отношението на западния човек към гръцкия "друг" и обратно, както и онези вътрешни импулси, които движат учения, за разпознаване и анализиране на конструкта новогръцка идентичност. Според Хърцфелд "за гърците, всъщност, упоритото вглеждане на Запада в картината на класическата култура поставя една болезнена дилема: в каква степен трябва да се опитат съзнателно да го удовлетворят. Така или иначе, съществуват две антагонистични визии за Гърция. Едната, основана на натрупания от европейската наука материал, е адресирана извън националните граници, към онези, които подкрепят гръцкия въпрос в чужбина, или я поставят в служба на интересите на различните елити. Другата засяга самопознанието - една невинаги ласкателна автокартина, усещането на един грък за това какво означава в действителност да си грък.
Трудно е да се дефинира еднозначно характерът на антропологичния дискурс в изследванията на Хърцфелд. Все пак, като най-изтъкнат ученик на Джон Кембъл, той развива синтетизма като негова същностна черта. Преплитат се, от една страна, различни стратегии за анализ, методологически подходи или теоретични концепции, а от друга - различни полета на хуманитарното знание - етнография, културология, лингвистика, социология и т.н.
Като използва изключително богатия си опит на теренен изследовател, резултат от продължителни полеви проучвания, проведени преди всичко на остров Крит (отчасти и на остров Родос), Майкъл Хърцфелд предлага два други великолепни труда - "Поетика на мъжеството/мъжкостта: борба и идентичност в едно критско планинско село" (1985 г.) и "Място в историята: социално и монументално време в един критски град" (1991). Последното блестящо заглавие до този момент в "гръцката" поредица е "Портрет на едно гръцко въображение: етнографска биография на Андреас Ненадакис" (1997).

Тодор Кордоловски



Майкъл Хърцфелд
и неговият новогръцки универсум