В културния лабиринт
на Европа


Асоциацията "Хореа" е съвсем нова театрална формация - основана е през 2004 г. в Гарджиенице. Малкото полско селце на границата между Полша и Украина е известно благодарение на театралните изследвания на Станиевски (ученик на Гротовски) и неговия театър "Гарджиенице", разработващ своя програма в областта на театралната антропология. Той дълго се занимава с изследване на перформативния потенциал на ритуала при наслагването на различните култури (на полските и украински обичаи в Гарджиенице), както и на изследването в ситуацията на театрално представление на поведенски структури, типични за съoтветната културна среда.
Интересите на "Хореа" са по-различен сегмент от съвременните театрално-антропологичните изследвания, доколкото театралната асоциация цели изследването на античната (старогръцката) култура чрез теренни проучвания на запазени във фолклора на различни европейски култури нейни елементи. От тази гледна точка, тяхната "археология" на античното на базата на фолклора, наслагва в структурата на античния мит елементи от различните култури. В резултат на това създаденият спектакъл се променя в процес, на терен, инкорпорирайки в сценария, избрал определен мит, направените открития в съответната култура.
Използвайки принципа на "хореата", или съчетанието на движение, дума и музика, авторите-актьори създават и разчитат на въздействащо отвъд конкретна театрална конвенция представление. И най-сетне, митът като архетипна структура на човешкия опит е избраният от "Хореа" път към изследване на актуалната европейска култура и на важни въпроси на самопознанието за съвременния човек, в които театърът се явява основен терен.
Показаното в ТР "Сфумато" представление "Тезей в лабиринта" е пореден етап, "спирка" по пътя от експедицията по изследването им върху мита за (възникването) на Лабиринта, част от която представлява проекта им "България - балкански епос".
Лабиринтът като архетипен образ на човешкия опит и самопознанието задава самата структура на представлението. Беглата сценография най-общо обозначава "лабиринтното" място на действие.
Сценичното повествувание се строи от последователно разиграни разновидности-вариации върху мита за лабиринта: първата сцена е детска игра (или показването му като начало на жизнения човешки цикъл). След това виждаме лабиринта в организацията на социалното пространство (градът и неговите улици като лабиринт, показан с гоненето и криенето из улиците), сетне в културните кристализации на античния мит за възникването на Лабиринта и т. н. Всеки следващ елемент от сценичния разказ е всъщност елемент от повествованието на мита, представен чрез великолепна пластично-ритмична, или de facto музикална организация на действието.
Отвличането на Европа от явилия се като бик Зевс, построеният от Дедал за сина й Минос лабиринт, изпращането в него на Минотавъра - син на жена му Пасифае и Бикът, убиването на Минотавъра от Тезей, спасен в него от Ариадна и нейното кълбо, оплакването му са основните фабулни "възли". Представлението обаче ги "развързва" и разстила пред погледа във въздействаща и емоционално въвличаща зрителя светлинно-танцова режисура, включваща например ритмиката на "куцовласка песен" със старогръцки текст (при сцената на Минотавъра и Ариадна) или при оплакването на жените след битката на Тезей с Минотавъра в ритъма на българската "Руфинка е болна легнала".
Танцът на жените с биковете, или този на срещата на Тезей с Ариадна, или битката на Тезей с Минотавъра се представят в основни структури на ритуала и мита, които всяка култура в Европа помни и съхранява.
"Хореа" показа организацията на естетическия й ресурс, красивата кристализация на музикално-пластичния жест в съотношението към ритмиката на думите, тоталното им въздействие.
Накратко, "Хореа" представиха европейската култура чрез основни митологични структури, утаени в човешкия опит в различни културни региони на Европа, сега и тук у нас на Балканите, а така показаха европейската култура всъщност като дълбоко театрална култура.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Тезей в лабиринта. Продукция на Театрална асоциация "Хореа" от Гарджиенице, Полша. Сценарий и режисура Дорота Поровска, Елжбиета Ройек. Музика Томаш Родович. Сценография Анджей Чвиек. Осветление Анна Суйка. Костюми Агата Ройек. Участват Хуберт Домански, Елжбиета Ройек, Ига Заленчна, Адам Биеджицки, Павел Корбус, Мачией Мачиашек, Анна Богданович, Елина Тонева, Малгожата Липчинска, Дорота Поровска, Доминика Гожкиевич, Виолета Гвужч, Изабела Шлива, Томаш Родович, Томаш Кжижановски, Мачией Мачиашек, Паулина Матушевска.