Европа на регионите

Това, което гледахме в Киев на конкурса "Евровизия", едва ли ще влезе в историята на музиката. Пищна феерия, сценичен пушек и, разбира се, много барабани, след като миналата година украинката Руслана грабна наградата с ескадрон запорожки казаци-тъпанджии. Май само българите от "Каффе", малтийката Chiara и тук-там още някой неосъзнал формулата на успеха разчиташе на гласови данни. Не че това не вървеше - островитянката си извоюва второто място, но първото все пак остана за песен тип Русланините "Диви танци" - "My Number One" на гъркинята Елена Папаризу. Ако музикално компетентен човек сравни двете парчета, знаменитият уж изплагиатстван мотив на "Lorraine" ще се види детска игра - честно казано, между песните на Руслана и Елена аз поне почти не открих разлика. И все си мислех, че публиката също ще схване приликата и ще се усети, че я пързалят. Не би, но, според мен, не защото такова усещане липсваше, нито пък заради неустоимата сиренна омайност на гръцката песен и вакхическия чар на Елена Папаризу, не! Просто гласуването за това коя от песните в отделната страна харесват и коя не, оказа се, няма нищо общо с музикалните й качества. Народите на Европа гласуваха не за мелодии и изпълнения, народите на Европа гласуваха за своите си, за подобните на тях. С други думи, народите на Европа гласуваха за регионите си.
Бегла справка подкрепя наблюдението. За Елена Папаризу най-висок брой точки дадоха повечето от балканските държави - Албания, България, Кипър (където гласува гръцката част от острова), Сърбия и Черна гора, Турция. Прибавяме тук близката до Балканите Унгария, също Швеция - там победителката е родена и е живяла (в скандинавската страна тя създава първия си успешен поп-проект - дуета "Antique", заедно с приятеля си от детинство Нико), Белгия, Германия и Обединеното кралство, в които е известна точно с "Antique" и... сметката излиза. За сравнение: малтийката Chiara - класираната на второ място, има само един-единствен максимален брой точки - 12, от Русия; всички други са спечелени заради това, че тя наистина имаше страхотен глас, ако и с неособено модерна визия. Както можеше и да се очаква, Норвегия даде 12 точки на Дания, а Дания - 12 точки на Норвегия; по абсолютно същия начин гърци и кипърци си размениха максимумите, докато молдовците малко се пообъркаха - 12 точки за Латвия (бивша съветска република), 10 за Русия, 8 за Украйна и само 7 за Румъния. Един вид, СССР излезе по-мил и драг от етническото родство. Сред републиките от бивша Югославия също имаше разнобой, макар и пoмежду тях си: Босна и Херцеговина даде 12 точки на Хърватия, 10 на Сърбия и Черна гора, 8 на Турция и 7 на Македония; Хърватия гласува максималното за Сърбия и Черна гора, 10-те точки бяха за Босна и Херцеговина, а 8-те - за Македония; самите македонци отдадоха предпочитанията си на Албания (познайте защо), 10 точки пратиха към Сърбия и Черна гора, а 8 - към Хърватия; самите сърби (по-скоро черногорци, оттам - столицата Подгорица, говореше дикторката) малко по-неутрално дадоха 12 точки на Гърция, а по 10, 8 и 7 - на Хърватия, Албания и Македония. Балтика и Скандинавия подобно гласуваха за своите си: освен Дания, Финландия и Исландия, също форсираха за Норвегия; Латвия взе 12 точки от Литва, естонците избраха техните си "Vanilla Ninja", представящи Швейцария, а французите - израсналата сред тях туркиня Гюлсерен. Разбира се, имаше изключения в регионалния вот, като най-фрапиращото беше именно за участничката от Турция: по-източната ни южна съседка даде максимално гласа си за Гърция, ала по-западната ни южна съседка не даде и един глас за Турция.
Както и да е, всички тези подробности са, за да се покаже, че Европа не е толкова цялостна и единна, колкото на някои еврочиновници от Брюксел им се иска. В постройката й има пукнатини и те проличават най-ясно тъкмо при събития от подобен род - спорт и шоу. Тогава се чува, така да се каже, гласът на обикновения европеец и този глас съвсем не е освободен от предразсъдъци и пристрастия. Прочее, референдумът във Франция за евроконституцията го манифестира: една от страните-двигател на обединението отхвърли проекта с впечатляващо мнозинство. Което значи единствено, че Европа може и да е бюрократична реалност, но тя не е действителна реалност; с други думи, тя е повече документи, отколкото практика. Европа е предимно близост между региони, отколкото континентална близост; и може би тъкмо това е страхът, който последната извиква: страх от онзи друг непознат регион, който ще нахлуе в моя и ще го превземе - било като физическа работна ръка, било като културна униформа. В някаква степен избързването при обединението се състои именно в това: то иска да бъде континентално, преди да е междурегионално. И тогава изникват опасенията и боязливостите, регионът се сплотява и отхвърля своя чужд, ако и уж по европейски близък.
Балканците стават заплаха, източноевропейците - напаст, а пък ония от бившите съветски република - направо нови Атили. Изолацията се превръща в предпочитано поведение: по-добре преградни стени, отколкото пропускливи граници. И ето как "не"-то на региона Западна Европа се разпространява като радиационен лъч: в началото Франция, после Холандия, след това вероятно Белгия. Европа на регионите се бои и не разбира обединена Европа; и конкурсът за песента на Евровизия ни показа точно този страх и точно това разделящо неразбиране.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин