Патриотизмът не е площаден крясък

"Светът не ни е майка, та да ни следи като прохождащо детенце", възмути се Даниела Горчева на Срещата. Завършила е Българска филология в СУ. Живее в Холандия от 1990 година, а от декември 2003-а е издател и редактор на "Диалог" (10 книжки годишно за българите в Холандия и Белгия). Половината страници на списанието са цветни, излиза на български, има постоянни рубрики като България-ЕС, политически коментари, пътеписи, дискусионен клуб, афиш и се прави от двама души. Разликата между приходите (абонамент и реклама) в полза на разходите се покрива от издателя. "Всяко щастливо общество е различно, нещастните са еднакви - хайде най-сетне да имаме проблемите на ЕС, вместо на Третия свят...", каза още Горчева. "Пред очите ни комунистическата номенклатура в България безнаказано се превърна в едра буржоазия... Правосъдието не е по силата на пресата, но моралът е!"

- За българите в чужбина обикновено се говори неласкаво като за хора, които избягват не само да си помагат, но и да се срещат. Има ли българска общност в Холандия и, ако да, около какво?
- Това, че в чужбина няма общности от здраво държащи се един за друг българи, не е толкова лошо. Подобни "солидарни" общности се създават, когато правата на членовете им са често нарушавани било от останалите граждани, било от институциите в страната, в която живеят. Или когато не успяват да се интегрират. Тогава те спонтанно се организират в доброволни гета, както сравнително голяма част от мароканците или турците в Холандия, например.
За наша радост правата на българите (като изключим недемократичните страни, където пък не само българите имат проблеми) не са нарушавани системно. В демократичните страни (страните от ЕС, САЩ, Канада и т.н.) те имат същите права и задължения като останалите граждани. Освен това повечето се вписват лесно, научават сравнително добре чуждия език, намират си работа и оттам-нататък общуването им протича, както и в България - основно с хората, с които работят или учат заедно, с които споделят общи интереси и симпатии, имат общо хоби или общи проблеми. Така че е естествено българинът в чужбина да общува по-малко интензивно с други българи. И не е драма. Моите впечатления са, че напоследък българите в чужбина започват да общуват все по-европейски (или американски, ако щете), и то не само един с друг, но изобщо. Където е имало мнителност, сега се появява откритост, а вместо фамилиарност - добронамереност.

- Много от взелите думата на Срещата спрягаха думи като "патриотизъм" и "самобитност". Кое, от вашата гледна точка, е необходимо сега на България?
- "Самобитност" е дума, която малко ми напомня едно ужасно соц-съчетание като "битови покривки"... Мисля, че добре да различим "патриотизъм" от "патриотарство" и "национализъм". Родолюбието е естествено чувство, хиляди нишки ни свързват с България. Нали помните какво казва лисицата на Малкия принц за опитомяването? Патриотизмът обаче като всяка любов е нещо съкровено; той не е площаден крясък. Патриотизмът е любов и загриженост, а не биене по гърдите. В този смисъл патриоти са не тези, които твърдят, че България е най-великата страна, а тези, които ги боли за България и й помагат да превъзмогне половинвековната си изостаналост. Патриотизмът не изключва любовта към страната, в която живееш, напротив. На мен в сърцето хубавичко са ми се наместили и България, и Холандия, и много други неща. Като е за обичане, човек може много да обича. Това, за което абсолютно няма място нито в България, нито извън нея, е национализмът. Избиването на комплекси с крясъци за силната България и славното минало може да дава на някого необходимия адреналин, но представлява голяма опасност за всички ни. Миналото трябва да се познава, да се мисли и обговаря непрекъснато, но не само със славните, а и с позорните му страници. Аз вече казах на тази среща, че миналото, когато и доколкото е било славно, не е наша заслуга, а на нашите предци и не може да искаме светът да ни оценява по достойнство за чужди заслуги. Наша грижа и отговорност е настоящето, а то е свързано с бъдещето и минава през осмисляне на близкото минало - иначе има опасност да се въртим в кръг в тъмната гора с неразчистените скелети и да пропадаме в едни и същи пропасти, в които вече сме се сурвали. Не може да се върви напред, ако не бъде възстановена поне донякъде моралната справедливост. Липсата на справедливост развращава обществото с всички последствия от това.
- А емигрантите чии са? На страната, която ги "изпраща" или на тази, която ги "посреща"?
- Емигрантите са на страната, която ги изпраща, а имигрантите - на страната, която ги посреща. Принадлежим и на двете страни, ние и особено децата ни сме посланици на поне две култури и това никак не е необичайно - светът отдавна се е променил и затворените култури стават все по-малко. При това разнообразието не намалява - напротив.
- Каква е/би трябвало да бъде ролята на нашите посолства извън граница?
- Като на всички останали - да представляват съответната страна на дипломатическо ниво, да оказват помощ и съдействие на своите сънародници, когато се налага, да осъществяват връзката между "тук" и "там". Това, което често прави неприятно впечатление в нашите посолства, е некомпетентността на отделните служители в тях. С тази практика да се изпращат неподготвени хора трябва да се престане. Но тъй като отрицателни примери всеки може да даде много, ще дам един положителен - сегашният посланик в Холандия, Валентин Порязов, е човек, който не шуми около себе си, но си върши работата прекрасно.
- Много се говори за това, че през последните четири години образът на България в чужбина значително се е подобрил. Така ли е в Холандия?
- Образът на България в чуждите медии ми се струва сравнително обективен, колкото и да ми е неприятно, когато има негативни статии по конкретен въпрос. В Холандия добронамерените публикации за България не са малко и не само през последните четири, а през последните осем години и дори ако сме съвсем точни, образът на България беше много добър и по време на първото демократично правителство у нас - при кабинета на Филип Димитров. С други думи - образът на България, когато е добър за нас, българите, независимо къде сме, тогава е добър и за "навън". България трябва да стане правова държава, каквато е Холандия например. И не какво казват другите за нас трябва да ни вълнува, а какво се върши у нас - добро или зло. Това е същественото.






Разговор с Даниела Горчева