Виртуални Балкани
за италианския юзър

Сред многото сайтове за България - в широката полоса между добронамерената, но твърде пестелива Агенция за българите в чужбина (www.aba.government.bg) и някои от най-активните присъствия в Мрежата като http//ide.li, уверено се намести и www.bulgaria-italia.com. Пределно изчерпателната страница (на четири езика, от които водещи са италианският и българският) събира информация в десетки категории от икономически новини до кино. Началото й е положено във Виченца от програмиста Паоло Модести, неговата съпруга Десислава Петкова и Стайко Немски. Пет години по-късно регистрираните юзъри на www.bulgaria-italia.com са около 5000 (при това поне 75% от тях италианци), а месечните посещения на страницата - половин милион. Досега от нея са произтекли и няколко съвсем невиртуални следствия като Сдружението България - Италия или "Листа от рози, тръне от Балканите", разкошна двуезична антология на българската поезия, съставена от Леонардо Пампури (под научна редакция на верния приятел на България проф. Джузепе дел'Агата и с предговор от един от най-колоритните театрали-музиканти в Италия, роденият в Пловдив Мони Овадия).

- Защо избрахте да информирате Италия за България, а не се посветихте само на емигрантите?
Паоло: Замислихме сайта като място на среща за българи и италианци, не просто като инструмент за улесняването на живота на една общност зад граница. Мисията ни беше и е да се преодолее недоверието към чужденеца... Броени седмици след като започнахме, италианският портал Yahoo ни помести сред петте най-добри страници за месеца, което ни насърчи...
Деси: През 90-те се образува огромна информационна дупка. До падането на Берлинската стена в Италия имаше Културен център, който се финансираше от Комунистическата партия с цел пропаганда. После изведнъж за България вече нищо не се знаеше. Та на мен, като на българка там, инстинктивно ми идваше това "Искам да ви кажа нещо за нас!"
- Стана ли по-осведомена и толерантна Италия през последните години?
Паоло: Бих рекъл, че италианският проблем с търпимостта е по-генерален, особено на традиционно емигрантските общества, които се сблъскват с имиграцията за пръв път от 80-те насам. Звучи парадоксално, но е така... Има една прекрасна книга, на журналиста Джан Антонио Стела - "Когато албанци бяхме ние". Фундаментално четиво по тази тема, което разказва за отношението към италианските емигранти от края на ХIХ век до средата на миналия. Препечатаните американски и австралийски публикации за италианците сякаш са взети от най-скудоумните хроника за пришълците от Източна Европа на някой завчерашен италиански вестник... Аз съм роден през 60-те, когато национализмът не съществуваше и да го виждам как се ражда сега ми се струва нещо съвсем неестествено.
- През какво показвате България и с какво очаквате тя да ви подкрепи?
Деси: Опитът ни е малък... На 3 март и 24 май обикновено организираме чествания. Миналата година във Верона, за националния празник, квартет от българи и италианци, добри професионалисти, изпълниха класическа музика, част от която беше българска. За приятна изненада на присъстващите. Но това не стига... Щеше да е хубаво за България да се чуе с по-голяма сила в Рим и големите градове.
Паоло: Има нещо друго обаче. Нашите инициативи са скромни, защото са на доброволни начала. Но именно така са по-спонтанни и независими, отколкото би било иначе.