Ателието на Хореа
На следващия ден след "Тезей в лабиринта" Театър "Хореа" от Гардженице, Полша, организира за всички, които се интересуват от техния начин на работа, открито работно ателие.
Спектакълът силно ме впечатли, но никога не бях посещавала ателие и отидох да наблюдавам и записвам случващото се. Като студентка от магистратурата по "Изкуства и съвременност" на Катедрата по Културология, като човек четящ, а не практикуващ, си мислех, че мястото ми е в публиката - в позицията на свидетел, на теоретик, а станах съучастник.
Заниманията в ателието мога да разделя на три етапа, с трима различни "инструктори". Всеки надграждаше върху постигнатото от предходния. Нямаше заявена крайна цел, не усетих насилието на "трябва". Сценичното пространство се изследваше в игра и с искрено удоволствие от осъществената комуникация с останалите участници.
Започнахме с активиране на физическите енергии - леко натоварване мускулатурата на тялото и освобождаване от напрежението. Фигурите се изпълняваха на земята. Тялото опознаваше и усвояваше твърдата повърхност на сцената. Концентрацията е навътре, към себе си. Акцентът - върху осъзнаването на собствената уникалност на участващия, макар групата като усещане да не се изоставя. Движенията се координираха и ритмизираха в съзнателното звучно дишане и задаваха един общ вътрешен синхрон - нещо като пулс на зараждащ се организъм. Никой не биваше да се задържа дълго в първия етап на личната подготовка и бяхме подканени свободно да се смесим с групата. Със стъпка като за танго, тактувайки със звучно дишане, всеки изразяваше намерението си за контакт с някой друг в пространството. Произволно създадените партньорски двойки играехме с това намерение. Него един от водещите ателието наричаше "интенция" за действие. Забавлението, граничещо с хаоса, удържано в пулсиращото създаване и разпадане на връзки, предизвика първите усмивки и смях. Важното се оказа да можеш да уловиш насоченото точно към теб намерение, "интенцията" за действието му. Всъщност то бе фокус на втория етап от ателието.
Фигурите, с които опитвахме да работим, бяха съставени винаги от двама души. Между тях протичаше нещо като изравняване на силите, преливане на енергии в скачени съдове. Успешното изпълнение зависеше от способността да се довериш на другия и да усетиш неговия импулс, да бъдеш негов огледален образ.
Придобитата сигурност от опората на земята заменяхме с комфорт във въздуха, но вече създаден от партньора. Тялото му функционираше като трамплин за полет. В началото с просто балансиране върху гърба му, после по-уверено, когато без сила, а с правилно насочване на енергията и импулса той те преобръща в салто.
Връх на екстремното за мен беше полет към групата, за който не събрах смелост. От възможно най-отдалечената точка на сцената към очакващата го група се затичваше "доброволец", изцяло поверил "приземяването" си в ръцете й, а тя го подема и издига високо. Освобождаващо преживяване, разчитащо на непоколебимото доверие в групата.
Особено важно значение имаше дишането - осъзнато приемане на въздух, преминаващ по пътя си през цялото тяло и отново напускащ го. Силната струя създава ритъм и звук, който може да се контролира от участващия съобразно целта на действието. Неговото тяло да наподоби мех, а гърлото - ручило на гайда и той да бъде своя инструмент, на който да свири, да създава музика.
Едва в третия етап от ателието бе включен текст. Трябваше да направим хорей. За пръв път разделиха момичета от момчета. Всяка група работеше различна фигура, нещо като хоро, съпроводено от победен хвалебствен химн (Hode Galatan Ares), който доста ни измъчи с непривичния ритъм и странната мелодия, макар че в почивката всеки подемаше мотив и тананикаше. Разучихме думите на старогръцки, поделихме си куплет и припев, и започнахме. Сега трябваше да опитаме да бъдем едно цяло - организъм, със свой пулс, с двигател от енергии, създаден за живот. Мисля, че за времето, с което разполагахме, се справихме съвсем не зле. Важно бе да разберем, че между актьорите в театър като този не съществува конкуренция и чувство на превъзходство, а желание за оживяване на цялото, съставено от хармонизирани индивидуалности.
Ателието, приобщаващо към театралните разбирания на "Хореа", бих определила с три ключови понятия, чието значение осъзнах като участник - "доверие", "интенция за действие" и "обмен на енергии". Доверие, или доверие към себе си, към другия, към групата. Без него е неосъществима "интенцията или намерението за действие, от което възниква общото действие, пърформанс в собствения смисъл на думата (правене, действие, изпълнение), най-сетне - самото представление. И "обмен на енергии", защото без тях е невъзможно общуването помежду ни.

Диана Папазова