Изстрадани пространства
До 16 юни в рамките на Десетия Международен Салон на Изкуствата галерия "Кръг+" показва картини на Кирил Петров и Атанас Пацев - двама художници, чиито произведения отдавна са станали част от най-стойностното в изкуството ни. За съжаление те рядко могат да бъдят видяни в експозиция. Именно затова тази изложба дава уникален шанс за среща с тях.
Атанас Пацев (1926-1999) завършва Художествената академия в София. Учи при Илия Петров и Дечко Узунов. Работи в издателство за плакати, завежда редакции за изобразително изкуство, редакции за илюстриране и оформление на литература за деца и възрастни. Участва в общи и прави самостоятелни изложби в страната и чужбина, участва в конкурси, илюстрира книги, пише статии и критически студии.
Кирил Петров (1897-1979) завършва живопис през 1926 в софийската Художествена академия при Никола Маринов. След това учителства в провинцията и работи като художник в родното си село Сталийска махала. Членува в Дружеството на новите художници и от 1931 участва в негови изложби. Създава предимно фигурални композиции, в които разкрива представите си за същността на българския селски човек, патриархалния му живот и любовта му към земята и труда. В картините от 50-те и 60-те години тематиката е същата, но в пластическите възгледи на художника настъпва промяна. Композицията се гради върху ритмиката на геометризирани структури, образуващи сложни преплетени фигури, подчертани с по-тъмен контур. Колоритът е топъл и ефирен. Художникът търси нови художествени внушения, обобщавайки мислите си върху идеалното битие на селянина и неговата привързаност към земята.
Във връзка с откриването на изложбата художникът Станислав Памукчиев пише:
"Пространството е материализирано зрение" е патосът на визионерските страсти на Кирил Петров, записан в работното тефтерче "Практика". И още: "Въпросът 'какво' изцяло се съдържа във въпроса 'как'" - тази революционна и спорна формула взривява естетическият нормативизъм на онова време, в което илюстративната описателност се разбира като съдържание. Тази формула на страстното художническо бленуване, на лично изстраданата истина е в предисторията на модерния пластицизъм - със силно развитие, определило качествени характеристики на националната ни пластическа култура.
Тази изложба - в контекста на Салона на изкуствата и на съвременната българска живопис - иска да изведе паметта за пластическия феномен на двама изключителни художници.
В българското изобразително изкуство имената на Кирил Петров и Атанас Пацев чертаят дълбока бразда, имат ярка проекция с уникалността на своите пластически открития, с дълбочината на своите философски прозрения. Изложбата събира два силно изразени възгледа за картината като автономно пространство - пластическо битие. Битие, изпълнено с драматизма на свръхусилието да се проникне зад видимите очертания, в пространства, изпълнени с вечните истини за човешката болка и любов. Пространства, в които страстният романтичен копнеж, трескавото, търсещо съзнание на Пацев и християнската доброта, мъдрост, дълбоко моралната, етична мярка на Кирил Петров определят духовните траектории, силовите линии, енергийните полета в тези картини.
Всеки от тях изведе своя уникална пластическа система с мощни внушения, увличащи в движението, в безкрая на пространствени отношения изведени в метафора на безграничността на духовните измерения.
За духовния космос на Кирил Петров Светлин Русев е написал: "А живописта му беше като отворена душа - ведра и чиста, в която плуват добрина, тишина, и онези деликатни и неуловими излъчвания светлина, които преди да бъдат качество на живописта, бяха достойнство на личността, преди да бъдат усещане за пространство, бяха движение и обем на душевността".
Днес нямаше да сме същите без болката на откровението, без вярата и благодатното просветление изречени така простичко от бай Кирил: "Да повдигаме духа, за да направим място на истината
.