Споменната книга на проф. Розалия Ликова е болезнено отклонение от нейните занимания. Досега литературната изследователка е поставяла отчетлива граница между автор и произведение. Безкористният й интерес винаги е давал първенство на текста. Филологическите и човешките й приятелства са били предизвикани само от литературното качество.
"Разпръснати спомени" разкрива мотивацията за този стоически избор. През страниците й долавяме жертвите на проф. Ликова: с цената на трогателна самота и себеотрицание по време на държавния социализъм литературната историчка наивно защитава своята безкомпромисна мяра за професионализъм. И в най-"книжното" си уединение, уверява ни книгата, гради здрава връзка със съвременността. Нейните спомени на практика са от бъдещето на литературата - защото това, което някога проф. Ликова е схващала като художествено значимо (за ужас на властта), днес вече е част от "канона"...
Издадените от "Полис" мемоари издават носената с достойнство ранимост на учената. Написани "на един дъх", те интригуват със способността да говорят открито и страстно за "добрите чудеса", които все се отказват да отидат при Розалия Ликова. Те обаче са добро чудо за самите нас, защото споделят опита на един действително пълноценен живот.
"Разпръснати спомени"... За вдъхновен от книгите труд, продължил десетилетия встрани от организираната от върхушки литература... За движение въпреки всичко... За несекващо внимание към младите...
***
Книгата на проф. Розалия Ликова бе представена на 30 май т.г. в НДК на тържество, организирано от Граждански форум "Българка".

К