Софийски музикални седмици
Втората седмица от фестивала бе изцяло посветена на камерната музика. Доминиращите изяви бяха соловите. Две много ярки пианистични дарования вдигнаха летвата на фестивала: Анжела Тошева и Надежда Влаева. Таланти, отгледани в нашата Музикална академия, но с различно развитие в кариерата. Анжела Тошева се е установила тук и има многостранна музикантска дейност, докато Влаева, след специализации в Холандия и Щатите, остава в Ню Йорк и е артист на свободна практика. Тошева има вече голям опит, съответно - постижения и признание, особено като интерпретатор на музика от ХХ век, докато Влаева, според СV-то й, отпечатано в програмата, се е насочила най-вече към клавирното творчество на Лист. През последните години Анжела Тошева изгради "свой" мост към века на класицизма, търсейки връзките между тези две големи епохи, разтваряйки пред себе си, но и пред своята публика, нов художествен хоризонт. И сега програмата й бе обмислена и представена впечатляващо. Скарлати и Скрябин. Оригинално замислено, оригинално изпълнено. Нейната отколешна идея е да свири на пиано музика, писана за клавесин. Резултатът е респектиращ. Анжела постига и топъл, и оцветен звук, който на моменти звучи почти като клавесинен - отсечен или квази-нон-легато, с резки контрасти на форте с пиано, но същевременно и съвременен, и тембрист, и обемен, а и клавирен. Т.е. тя реализира своеобразна звуково-пространствена стилизация на клавесинен звук, една по-скоро фантазно-ментална препратка към друга епоха и естетика. Би могло още да се тълкуват интерпретациите й на избраните девет сонати от Доменико Скарлати, ще добавя само за постигнатия баланс в тези две сфери на звукоизвличане, за емоцията от музика, която често звучи сдържано и сковано, в наслоени от времето канони. Мисля, че това е голямото постижение на Анжела Тошева, която изсвири във втората част Сонати -- 9 и 10 от Скрябин. Тук вече изплува дълбочината на чувството, устремено към необяснимото, към трансцендентното.
Надежда Влаева се беше спряла на някои от ефектните програмно-описателни пиеси на Лист. Още в началото тя обяви, че посвещава вечерта на паметта на своя професор Антон Диков. Очевидно е, че пианистката е специализирана в Листовия стил. Има и "Гран при" за диск "Лист" - 2002 г. Перфектна в техническо отношение, тя постигна ефекта на каскадната виртуозност в пасажите, но същевременно показа пламенност и подчерта присъщата на композитора лиричност - в соната "След едно прочитане на Данте", където я имаше мащабността и внушителността на музикалните идеи. Чудесни бяха прочутите "Любовни мечти", а Трансцендентният етюд - 10 оформи напълно представата за Влаева - зрял музикант, овладял и инструмента, и стила си.
И още един запомнящ се солист - италианецът лютнист Масимо Маркезе, възпитаник на Кралския музикален колеж в Лондон. Свири на ренесансова 8-струнна лютня, изработена в Оксфорд (1992 г.). Извънредно преживяване! Концертът ме отнесе (мисля, че това важи и за цялата Камерна зала "България") чрез мистерията на музиката в друго време, там, където цари рядко (май никак!) изпитвано днес състояние на просветление, спокойна увереност и умиротворение. Многозвучието - крясъкът и шумът, децибелите на днешния ден остават далеч, а изяществото и изискаността на лютнята и на музиката нежно галят ухото с друга динамика на възприемане. Една деликатна полифония, украсена тук-там с още зараждащата се хармония, без акценти върху дисонанса, те въвежда в далечна, красива, късно ренесансова (ранно барокова) атмосфера. Тази лютнева музика от епохата на Елизабет I, Хенри VIII, анонимите и творбите на великия английски композитор Джон Даулънд наистина плениха залата, която, обзета от тази непозната прелест, затихна напълно (лютнята е много "тих" инструмент, който се слуша отблизо)! Маркезе свири елегантно, придавайки образност, танцувалност и галантност, характерни за стила на творбите.
Много очаквах от концертното изпълнение на "Опери-близнаци" на Пазарджишкия симфоничен оркестър под палката на Пламен Първанов. Струва ми се, за пръв път у нас се изпълни "Селският гадател" от Жан Жак Русо, обявен сега като "Колен и Колет". С тази първа френска комична опера Русо слага точката на "войната на буфони и антибуфони" в Париж. Непретенциозна, забавна история, музикална рядкост и отглас от вече чужда за нас естетика. В същата вечер чухме и прочутия зингшпил на Моцарт "Бастиен и Бастиена". Изпълниха ги певците Юлия Миланова, Ивайло Трифонов и Константин Видев. Всъщност, считам подбора им за ахилесовата пета на реализацията - инак отлично начинание. И ако Юлия Миланова и Ивайло Трифонов се вписват доста в стила, то Константин Видев пее малките си арии със съвсем неподходяща звукова емисия, той, както се казва, бе в "друга опера". Трудно се прави у нас ранен класицизъм! Макар че оркестърът и диригентът с амбиция и воля свириха тези наистина атрактивни произведения.
От изявите в оповестените фестивални Дни на италианската култура имаше още класическа китара - Емануеле Сегре, инструменталист от класа и с ярки прояви по световните подиуми. За съжаление, не бяха на неговото ниво българските колеги от Филхармоничен струнен квартет. Макар и опитни музиканти, те така и не съумяха да направят баланса с китарата, която често изчезваше под тяхното тежко напрегнато свирене, а и неясно като форма и стил (Паганини, Бокерини, Кастелнуово-Тедеско). Добре че Сегре ни подари един бис, в който блесна изкуството му.
Дуото на братята Марко и Рафаеле Терлици (цигулка и пиано) свири коректно барокова италианска музика, някои от творбите в редакции на големи цигулкови виртуози, като Крайслер и Изаи. Точни, с хубав ансамбъл и техника. Цигуларят Марко Терлици, въпреки техниката си, не прави особено впечатление и свири някак понесен от инерция, без тръпка.
Концертът на участниците в майсторския клас на Александрина Милчева отново ни възхити както с великолепната гласова форма на голямата певица, така и с педагогическите й умения. Сред младите изпълнители най-силно впечатление направи мецосопраното Андриана Николова, която вече се вписва в българския оперен живот. Ще отбележа още участието на Бисер Георгиев, Алек Аведисян и Маркос Падоцке. А на 5 юни, със съдействието на Полския институт в България, на сцената излязоха Анна Жулковска - цигулка, и Лаура Соболевска- пиано, във вечер, посветена на 170 години от рождението на Виенявски. Силно изразително свирене, чудесна Фантазия върху теми от операта "Фауст". Жулковска е отличен инструменталист с ценни качества и големи перспективи.

Боянка Арнаудова