Софийска музикална пролет
"Музика по повод" за 8 корни от Румен Бальозов щеше да бъде остроумният финал на Софийската музикална пролет - така поне беше написано в програмата на последния от четирите камерни концерти "Срещи с български композитори", 11 май. (От тях не успях да чуя концерта с клавирни творби.) Само че приятната закачка на тема "Вълшебния стрелец" по някаква причина мина като № 1 в концерта. Поредният блестящ Руменов виц ще остане сред нещата, които украсиха тези музикални празници.
Последният акорд на Празниците постави Танц на Дионисий от Вера Баева. Не съм запозната с битието на прочутия сиракузки тиранин от 4-ти в. пр. Хр., така че не знам по какви поводи е танцувал. А може би става въпрос за тракийския бог Дионис? Ако е така, хванат е в доста напреднала фаза, при която няма никакво значение в какви връзки помежду си са неколцината инструменти (флейта, саксофон, китара, пиано, чело, контрабас, ударни) и защо тъкмо те са избрани. Иначе този концерт от музика за камерни ансамбли доста добре отразяваше цялата картина на Празниците: с различни нива на възприемаемост, "за всекиго по нещо".

Пъстротата на представеното на последните камерни концерти представя в концентриран вид онова, което се случи по време на тримесечните Празници: един доста добре балансиран подбор - от талантливото до музикалната нелепица, неизбежна навсякъде и винаги. Струва ми се, тази година музикалната графомания е значително по-малко застъпена в сравнение с предишни години. Може би по-грижлив подбор? Или човек просто свиква? Или пък умело разпределеното музикално натоварване в рамките на три месеца насочва слушателския спомен към истински стойности. Замисълът за подобно фестивално разпределение е определено добър.
Независимо от качествата на отделните творби, имаше акценти, старото и новото, комбинирано с другото, балканското, поставяше творбите в съответния контекст. Е, наистина, и тая година не се мина без миличкия картонен етнографски декор, имаше и изобилни орфическо-християнски заклинания, от които средният слушател настръхва (на последния концерт Сашо Младенов показа една Нощ след Рождество - какво се е случило тогава, обаче, не се разбра: твърде салонната музика с някои игриви забежки скри авторовата идея - дали беше пародия, илюстрация на нещо или...?), не мина и без водевилна поетика, гарнирана с изобилно романтично ромолене, но пък чухме 2 нови творби на Юлия Ценова, едната, The Left Dragon за обой и лента (компютърна обработка Симо Лазаров) на последния концерт, в която Юлия показва за пореден път изумително чувство за звук и пространство (много майсторски е използван електронният звук, никакво разиграване на ефекти).
Творба, мечта за изпълнителя. Благодарности към организаторите на програмата за възможността да чуем и една друга, великолепна творба на Юлия - "Седмата врата", изпълнявана в 2001 г. - наистина това не са само традиционните Прегледи на музика, която озвучи за първи и последен път.
И още една творба, струва ми се, ще се запомни на тези Празници - "Намерени песни" на Георги Арнаудов - за сопран, чело и пиано: една сякаш нова, наистина намерена простота, прелестен неонаивизъм - спомен за въображаема пасторалност, видяна в сънищата, скицирана от чисти и загатнати само звуци, като полъх.
И още - сигурно ще има изпълнители, които ще бъдат отново привлечени от силно експресивната музика на Ивелин Димитров (Секстет), от поредните етюди за арфа на Димитър Христов с привидната им "етюдна" елементарност... Може пък и Квартетът на Юли Дамянов (един нов Михаил Пеков?) ще поблазни някого в порядъка на домашното музициране. Категорична оценка, особено за нови творби не може да има, така че сигурно някой би намерил смисъл и в странните скитания на челото и кларинета по партитурата на Анатоли Вапировата "Молитва"? Или в откровенията на една романтична душа - (Димитър Нинов)? Спирам дотук в очакване на следващите Празници. Може би още тогава някоя от пиесите, които пропускам и които тази година звучаха, ще бъдат подходящият контекст на следващата продукция на СБК.

Наталия Илиева